О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр.София, 28.11.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3286 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.03.2008г. по гр.д. № 1043 / 2007г., с което Софийски окръжен съд, като е отменил решение от 10.08.007г. по гр.д. №262/2006г.. на Пирдопски районен съд, е уважил иска на Д. Д. , за възстановяване запазената част от наследството, останало му от М. Н. , с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, като е намалено дарение извършено в полза на Б. Д.
Жалбоподателят Б. Д. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с трайната практика на ВКС и който е от значение за развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът по жалба –ищец в производството Д. Д. Д. не взема становище по допустимостта на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е възстановил на основание чл.30, ал.1 ЗН запазената част от наследството на Д. Д. , останало му от М. Н. в размер на 1/3идеална част и е отменил до размер на 1/3идеална част дарение от 1/4идеална част, извършено с н.акт №73/1990г. на нотариус при РС-Средногорие в полза на Б. Д. Изложил е съображения, за това че Д. Д. е наследник с право на запазена част от наследството, останало му от неговата майка М и същата е била накърнена с извършеното от нея дарение в полза на брат му Б. Д. –жалбоподател в настоящето производство.
В приложение към касационната жалба жалбоподателят Б. Д. е изложил съображения за това, че следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, като го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС относно процесуалните способи за събиране на доказателства в процеса, като не му е дал възможност да представи нови доказателства. Приложил е препис от определение от 01.02.2000г. по гр.д. №583/1999г. на ІV-то г.о. на ВКС, Постановления №1/1985г. на Пленума на ВКС и ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС. Поддържа също, че точното решаване на този процесуален въпрос е от значение и за развитието на правото.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по съществен въпрос от процесуален характер по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно относно възможността страните да доказват твърденията си и с помощта на гласни доказателствени средства. Въпросът трябва да е съществен не по отношение на конкретния спор, а от гледна точка значимостта на поставения въпрос спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права. В случая въпросът за възможността да бъдат представяни нови писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства е разискван в представената практика на ВКС по непротиворечив начин. Съдът е изпълнил своето процесуално задължение да даде възможност на страната да анагажира доказателства в подкрепа на твърденията си и е постановил решението си като е направил анализ на всички събрани такива по делото, като е съобразил именно даденото разрешение на този процесуален въпрос в трайната практика на ВКС. А при това в конкретния случай преценката на въпроса за размера, до който следва да бъде възстановена запазената част на наследника с право на такава, не е обусловена от събирането на гласни доказателства, а от точното приложение на материалноправния закон. В този смисъл е постановил своето решение и въззивния съд, поради което не е налице визираното в жалбата основание за допускане на касационното обжалване-чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и другото посочено в жалбата основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото –чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не твърди, че липсва съдебна практика по този въпрос, нито че тя е направилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280,ал.1,т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. В жалбата не са изложени сериозни аргументи за това как приетото от въззивния съд разрешение на въпроса в какъв обем следва да бъдат възстановена наследствената част на Д. Д. – брат на жалбоподателя, от наследството, останало му от М. Н. – майка на страните, влиза в конфликт с точното прилагане на процесуалния закон и е от значение за развитие на правото. Ако страната не е използувала активно предоставените й от закона процесуални възможности за защита на своите права, то неизгодните правни последици, които настъпват за нея при несъобразяване с изискванията на процесуалния закон и при неизпълнение на процесуални задължения и не могат да бъдат игнорирани като се поддържа и тезата, че това ще допринесе за развитие на правото. Липсата на произнасяне на въззивния съд по процесуален въпрос, от който зависи законосъобразното решаване не само на конкретния спор, а на цяла поредица дела поради принципния му характер за правоприлагенето изключва допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като не е налице произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на ВКС за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 12.03.2008г. по гр.д. № 1043 / 2007г. на Софийски окръжен съд по жалба на Б. Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: