О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 75
София, 04.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 28 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 5385/2008 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С решение № 146 от 06.07.2007 г. по гр. д. № 2490/2006 г. Софийски районен съд, е отхвърлил предявения от М. А. А. срещу И. Р. И. установителен иск по чл. 21, ал. 2 СК за признаване за установено, че 1/3 ид. ч. от придобития по време на брака им апартамент № 41 в бл. 87А, вх. Б, ет. 7 в ж. к. „М” в гр. С. е нейна индивидуална собственост до размер на 19374/20000 ид. ч.
С решение № 223 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 3646/07 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволна от решението е останала ищцата А в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответникът по жалбата поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваемия интерес е на стойност на 1000 лв. , поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че на 16.07.2003 г. , по време на брака й с ответника, касаторката – ищцата по иска се е разпоредила с идеална част от недвижим имот, който е нейна индивидуална собственост На същата дата другият съсобственик на продадения апартамент, нейн баща, е внесъл по сметка на касаторката в Р. банк сумата от 12950 евро.
На 1.08.2003 г. ищцата сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот апартамент № 41 в бл.87-А в ж.к. Младост-Іч., гр. С. и заплатила на продавачите уговорената цена чрез банков превод от сметката си в Р. банк. На продавача С. С. превела сумата 5870 евро, на продавачката В. С. превела сумата 4870 евро и твърди, че на ръка й е платила 1000 евро, каквато сума установява да е изтеглила на ръка на същата дата от банковата си сметка в същата банка. Остатъкът от цената на апартамента в размер на 6260 евро е заплатен със средства от отпуснат кредит от банка Б.
След анализ на доказателствата съдът е направил предположение, че внесената по банкова сметка на касаторката сума е по-голяма от стойността на делът й в продадения съсобствен имот и от това е стигнал до правния извод, че искът е недоказан.
Касаторката поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като разрешеният материалноправен въпрос за трансформация на лично имущество, което е вложено за придобиване на вещи по време на брака е от значение за точното прилагане на закона.
Въпросът за това дали стават лично притежание на единия съпруг вещи или части от тях, за придобиването на които е вложено лично имущество на единия съпруг, е разрешен от законодателя. Разрешаването му е свързано с установяване характера на средствата, който е същественият материалноправен въпрос разрешен от съда и от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. поради което
В обстоятелствената част на касационната жалба се излагат доводи и за начина на обсъждане на доказателствата и основаване на правните изводи на факти, които не са безспорно установени по делото.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос – преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи е изградил на предположение, а не на приети -за установени факти. Въпросът за преценката на доказателствата е решен в противоречие с постоянната практиката на ВКС. Той е съществен, защото е свързан с дейност на съда по обсъждане на допуснатите и събрани доказателства с оглед установените с тях релевантни за спора факти, поради което е налице и основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 146 от 06.07.2007 г. по гр. д. № 2490/2006 г. Софийски районен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 91.41 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието жалбата като нередовна ще бъде върната.
При изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: