О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр. София, 11.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 325 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 833 от 8.11.2010 год. по гр. д. № 2620/2009 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.07.2009 год. по гр. д. № 246/2009 год. на Видинския окръжен съд и вместо това е отхвърлил предявените от [фирма], [населено място] против Д., представлявана от м. н. р. р. и б., [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ земеделска земя № 000183 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], с площ 83.017 дка, при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от [фирма], представлявано от управителя му Ц. Д., чрез пълномощника адвокат В. Б.. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като се постанови друго решение по същество на спора, с което предявеният установителен иск за собственост на имота бъде уважен. Претендира заплащане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по въпроса за предявяване на установителен иск за собственост и решаването на спора по исков ред, при наличие на правен интерес за защита на оспореното право е налице противоречие с цитираната и представена съдебна практика. Позовава се на съществено нарушение на процесуални правила, свързани с непроизнасянето на въззивния съд по доводите във въззивната жалба по приложението на новите правни институти в ГПК, с твърдението, че по същите липсва практика, което налага тълкуване от касационния съд.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адвокат Т. И., оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по съображенията, изложени в писмения му отговор за липса на формулиран правен въпрос и липса на противоречива съдебна практика по въпрос, свързан с конкретния спор. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Другите ответници – д., чрез м. н. р. р. и б. и [фирма] не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че твърденият от ищеца придобивен способ не се е осъществил. Възлагателното постановление на съда по несъстоятелност на длъжника [фирма], [населено място] не е породило прехвърлително действие, защото е опорочен до степен на нищожност – продажбата на имота се е осъществила чрез пряко договаряне, по смисъла на чл. 718 ТЗ, фактическият състав на който не включва нито възлагателно постановление на съда по несъстоятелност на длъжника, нито въвеждане на лицето, в полза на което е възложено имуществото, във владение на същото. Последните са релевантни при покупко-продажба на активи от масата на несъстоятелността, извършена чрез публична продан, по реда на чл. 717 и сл. ТЗ. При осъществената в случая продажба чрез пряко договаряне не са налице елементите от състава на това придобивно основание – разрешение от съда по несъстоятелността за продажбата на имота и сключване на договор с продавач – синдикът. Тези предпоставки не са налице – липсва както разрешение на съда по несъстоятелността за продажбата на процесния имот при условията на чл. 718 ТЗ, така и сключен договор за прехвърляне правото на собственост върху имота, с продавач синдикът, в необходимата за действителността й нотариална форма. С оглед на това и прехвърлителният способ, на който ищцовото дружество се позовава и основава претендираното право на собственост, е опорочен до степен нищожност и като такъв не е могъл валидно да прехвърли вещното право върху имота на купувача.
Следователно, изводът за неоснователност на предявения установителен иск за собственост е обусловен от съображенията на съда за нищожността на придобивния способ, а не от произнасянето по въпросите за избрания способ за защита на ппретендираното материлно право чрез предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес за това, необходимостта породения спор да се разреши по исков ред, което е и налице с оглед произнасянето на съда по съществото му. Основателен е и поддържаният от касатора довод, че установителният иск е средство за защита на оспорено право, но горните формулирани от него въпроси не са обусловили направените изводи на въззивния съд за неоснователността на предявения иск. Решението на спора, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за собственост на имота е обусловено от произнасянето по недействителността на придобивното основание – постановление за възлагане на съда по несъстоятелност при нарушаване на процедурата по чл. 718 ТЗ, което поради това и не е породило транслативно действие и ищецът, купувач не може да се легитимира като собственик на спорния имот. Поради това и представената съдебна практика е неотносима и не може да доведе до извода за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не представлява и развития довод от касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, който по своята същност е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и не подлежи на разглеждане в настоящето производство /доколкото и касаторът има интерес от такива твърдения, с оглед на това, че същият не е имал качеството на въззивник във въззивното производство/. Преценката на въззивния съд на събраните в хода на производството доказателства, въз основа на която са направени и съответните изводи по поставения за разглеждане спор за собствеността на имота, не представлява поставянето на процесуалноправен въпрос, произнасянето по който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позоваването на новите правни институти по ГПК е формално, без да са изложени съответни съображения за релевантността им към предмета на делото, както и за необходимостта от произнасянето по тях на касационната инстанция във връзка с конкретния спор, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед извода за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, при който изход на настоящето производство касаторът следва да понесе направените в него от [фирма] разноски в размер на 2 350 лв., в установения по представените пълномощно и разписка размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 833 от 8.11.2010 год. по гр. д. № 2620/2009 год. по описа на Софийския апелативен съд, седми състав, по подадената от [фирма], чрез адвокат В. Б., касационна жалба против него.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] направените в настоящето производство разноски в размер на 2 350 лв. /две хиляди триста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: