О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 750
гр.София, 12.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2809 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 558/ 08.03.2018 г. по гр.д. № 4562/ 2017г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 3834/ 14.07.2017 г. по гр.д. № 181/ 2016 г. на Благоевградски окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на К. С. Г. сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лв..
Решението се обжалва от К. С. Г. в отхвърлящата иска част, а повдигнатите въпроси са следните: 1. Представлява ли отлагането на наказателното дело поради уважителни причини, посочени от подсъдимия и неговия процесуален представител, обстоятелство, което води до намаляване на отговорността на държавата (чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ)? 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, когато те са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение? и 3. Как прилага съдът обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обосновават обжалваното решение, а въззивният съд ги е разрешил в противоречие с т. 3 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, както и в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. (общото и допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторът счита също, че присъденото обезщетение е крайно занижено, а допуснатото грубо нарушение на чл. 52 ЗЗД налага извода, че решението е очевидно неправилно (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК) Въведените касационни основания са, че решението е необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД (чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Претендира разноски.
От ответника Прокуратурата на Република България, ответник и по касация, не постъпва отговор на касационната жалба.
За да сподели извода на първата инстанция, че искът е доказан по основание, въззивният съд е приел, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Зачел е задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която той е бил оправдан поради недоказаност на обвинението (чл. 300 ГПК). След това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Съобразил е: 1) тежестта на повдигнатото обвинение за престъплението, за което законът предвижда лишаване от свобода до 6 години, 2) продължителността на наказателното производство – 6 години и 3) негативните преживявания на ищеца в този период, свързани със засегнатите поради незаконното обвинение негови неимуществени блага, които намират своето конституционно основание (на личен живот, чест и достойнство).
От друга страна, въззивният съд е съобразил и онези обстоятелства, които изразяват предприетите срещу ищеца наказателно-процесуални действия, но предопределят по-нисък размер на обезщетението. Била му е взета мярка за неотклонение „подписка“, а нейните правни последици не водят до ограничаване на личните права на ищеца. Отчетени са и онези твърдения, посочени в исковата молба като такива от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но за които въззивният съд е приел да нямат за причина незаконното обвинение: 1) отразяване на повдигнатото обвинение във в-к С. (въззивният съд е приел, че не обвинението, а поведението на ищеца в съдебно заседание е било отразено в статията „Подсъдим буйства и обижда в съдебна зала, 4 часа словесен терор над съдия Б. М.“); 2) негативните изживявания на ищеца поради това, че вследствие на обвинението не е успял да си намери работа (въззивният съд е приел, че от преди това той е бил безработен) и 3) високата интервенция на засягане на доброто име, честта и достойнството по причина на незаконното обвинение (въззивният съд е отчел предходно осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК; но не и за престъплението по чл. 279, ал. 1 НК, за което ищецът е бил реабилитиран по право – така чл. 86, вр. чл. 85, ал. 1 НК).
След това въззивният съд е установил, че по приложеното наказателно дело има данни, които намаляват отговорността на държавата за вредите от незаконното обвинение (чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ). Като такива е окачествил: 1) трикратни отлагания на съдебното производство по наказателното дело по искания на защитника на ищеца; 2) молба за оттегляне на пълномощното на адв. З. и заявление от ищеца, че не желае делото да се гледа в отсъствието на негов защитник, причинило друго отлагане на делото; 3) молба от ищеца наказателният съд да му назначи съдебно-психиатрична експертиза и за отлагане на делото, тъй като му се налага спешно да замине в Италия, за да започне работа там, довела отново до отлагане на делото; 4) молба за отвод на съдията, която е била уважена и е причина разглеждането на наказателното производство в съдебната му фаза да започне отново; 5) друга молба за отлагане на делото поради това, че ищецът се е явил без защитник, а с оглед личните наблюдения върху неговото поведение, новият състав е уважил молбата и му е назначил комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза; 6) неявяването на ищеца в следващото заседание, на което заключението на тази експертиза е било прието, а поради установено личностно разстройство, наказателният съд е приел, че адвокатската защита на ищеца в досъдебното производство е била задължителна, прекратил е съдебната фаза и е върнал делото на прокуратурата. При тези данни въззивният съд достига до извода, че наказателното производство е било отложено 6 пъти по причини в поведението на ищеца и 4 пъти по причина на поведението на неговия защитник. Това е окачествил като съпричиняване на надхвърлилата разумния срок продължителност на наказателното производство (чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ).
При съвкупната преценка на обективно проявените обстоятелства, включително на онези, които въззивният съд е приел да намаляват отговорността на държавата, обезщетението от 3 000 лв. е преценено като адекватно на претърпяните от ищеца неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение. Първоинстанционното решение, с което обезщетението е определено в същия размер, е потвърдено.
Следователно процесуално-правният и вторият материално-правен въпроси, повдигнати от касатора (въпрос № 2 и № 3), са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие с т. 3 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, а и с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.
Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на онези обстоятелства, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е отказал да зачете онези, за които причинната връзка с незаконното обвинение не е установена. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС по тези дела и с указания в приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.
Въззивният съд е установил и обстоятелства, които намаляват отговорността на държавата за вредите от незаконното обвинение, но въпреки че е приложил чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, първият повдигнат материалноправен въпрос не обосновава решението. Нито чрез формулировката на този въпрос, нито чрез обстоятелствата в касационната жалба, с които касаторът обоснова касационните оплаквания, той уточнява коя причина счита за „уважителна“ за отлаганото от наказателния съд производство. Това, както и разнородният характер на причините, поради които въззивният съд е поставил надхвърлянето на разумния срок на приключилото с оправдателна присъда наказателно производство в поведението на ищеца, респ. на неговите защитници, не допускат бланкетната формулировка на повдигнатия въпрос да се свърже с изложените мотиви в приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Обжалваното решението съответства и на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, доколкото съдържа онези мотиви, които са от значение за установените, респ. отречени материално-правни предпоставки (юридически факти), които пораждат отговорността на държавата да репарира неимуществените вреди по причина на незаконното обвинение за престъплението, които ищецът не е извършил.
В обобщение, касационният състав намира, че по първия повдигнат от касатора материално-правен въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, а по другите два – соченото допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав не съзира и соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Касаторът го обосновава с допуснато от въззивния съд грубо нарушение на чл. 52 ЗЗД. Такова в случая липсва. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди обективно е обосновим чрез онези обстоятелства, които въззивният съд е възприел като релевантни.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора оставят и разноските, които той е сторил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 558/ 08.03.2018 г. по гр.д. № 4562/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.