1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
С., 13.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 972/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. К. от САК, срещу определение № 4 035 от 30.12.2010 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 2 406/2010 г. Със същото е оставено в сила определение за отказ № 8757/16.11.2010 г. на съдия по вписванията при В..
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната жалба, жалбоподателят е изложил възражения по същество, но не и относно наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да формулира точно и ясно кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е конкретизирал правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновано наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а твърдяната неправилност не би могла да аргументира предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива съдебна практика, каквато жалбоподателят въобще не сочи. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по релевантния правен въпрос е наложено от непълнота на закона, свързано с тълкуването му, каквито данни в случая липсват.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 4 035 от 30.12.2010 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 2 406/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: