О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София, 19.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №662/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.407, ал.1 ГПК по повод подадена частна жалба от „Е. П.” АД гр.Варна, с вх.№22028/15.06.2010 год. на Варненския окръжен съд срещу Разпореждане от 10.05.2010 год. по гр.д.№2380/2010 год. на Варненския окръжен съд, ГО, с което на основание чл.405, ал.2 ГПК е постановено издаване на изпълнителен лист от 15.05.2010 год. въз основа на осъдително съдебно решение №350/22.03.2010 год. по гр.д.№2380/2009 год./ с погрешно посочен № 3502/ на Варненския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №2483/22.07.2009 год./с погрешно посочена дата 26.07.2009 год./ по гр.д.№9822/2008 год. на Варненския районен съд, Х. състав, в частта, с която е постановено издаване на изпълнителен лист и за сумата 502.78 лв., представляваща разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че в тази си част изпълнителният лист ще следва да бъде обезсилен, защото не съществува изпълняемо право в полза на взискателя Д. Д. Д. за сумата 502.78 лв., тъй като със съдебното решение той е осъден да я заплати на „Е. България П.” АД, а не обратното.
Ответникът оспорва допустимостта на частната , като подържа, че сумата от 502.78 лв., присъдена с първоинстанционното решение в полза на жалбоподателя, му е преведена.
Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал. 2. ГПК/, поради което е процесуално допустима. Изискването за допустимост с оглед обжалваемия интерес да е над 1000 лв./чл.274, ал.4 ГПК/ е неприложимо, защото в случая касационния съд действа с правомощията на въззивна инстанция. Налице е и правен интерес за жалбоподателя „Е. България П.” АД, защото той произтича от наличието на изпълнителен титул срещу него и за сумата от 502.78 лв., какъвто представлява изпълнителният лист в тази му част, а не от фактическото плащане на тази сума, съобразно осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение.
Частната жалба е основателна.
Признатото с изпълнителен лист от 15.05.2010 год. изпълняемо право върху сумата от 502.78 лв. в полза на взискателя Д. Д. Д. не съществува. Неправилно Варненският окръжен съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист в негова полза и за тази сума, защото с решение №2483/26.07.2009 год. по гр.д.№9822/2008 год. на Варненския районен съд, Х. състав Д. Д. Д. е осъден да я заплати на „Е. България П.” АД, представляваща направените от дружеството разноски съобразно отхвърлената част на иска, както и юрисконсултско възнаграждение. Очевидно е, че физическото лице не е било представлявано от юрисконсулт, за да бъде присъждано в негова полза юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изложеното дотук посоченият изпълнителен лист ще следва да бъде обезсилен, в частта, с която „Е. България П.” АД, гр.Варна е осъден да заплати на Д. Д. Д. сумата 502.78 лв. По искането на частния жалбоподател за спиране на изпълнението на обжалваното определение на основание чл.277 ГПК съдът не се произнася, тъй като с постановяване на настоящето определение се прекратява висящността на производството по частната жалба, а спиране може да се постанови до решаването на жалбата.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.407,ал.1 ГПК издадения изпълнителен лист от 15.05.2010 год. от Варненския окръжен съд въз основа на решение №350/22.03.2010 год. по гр.д.№2380/2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №2483/22.07.2009 год. по гр.д.№9822/2008 год. на Варненския районен съд, Х. състав, в частта, с която „Е. ” АД ,гр.Варна е осъден да заплати на Д. Д. Д. сумата 502. 78 лв./петстотин и два лв. и седемдесет и осем ст./, представляваща съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: