Определение №750 от 21.12.2018 по тър. дело №1251/1251 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 750
гр. София, 21.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1251 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Д. и Х. В. К. от [населено място] срещу решение № 283 от 31.01.2018г. по в.т.д. № 4928/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1244 от 27.06.2017г. по т.д. № 1130/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение в едната му част е отхвърлен предявения от касаторите срещу Фондация „А. П.” иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взето решение от Управителния съвет на фондацията, провело се на 15.10.2015г., с което А. И. А. е бил избран за Президент на Фондация „А. П.”. В другата му част съдът е прекратил производството в частта, с която са предявени за разглеждане искове с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за признаване за установено, че с решение от 21.10.2015г. на Софийски градски съд по ф.д. № 14448/1990г. е извършено нищожно вписване на новонастъпило за юридическото лице /фондацията/ обстоятелство, а именно – А. И. А. е бил вписан в качеството му на Президент на Фондация „А. П.”, [населено място].
Недоволни от въззивното решение, касаторите го обжалват като поддържат, че е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при наличие на необоснованост, поради което искат неговата отмяна и уважаване на исковете. Поддържат, че не са били своевременно и валидно уведомени за свикването на заседание на УС, което е осуетило упражняването на правата им на членове на УС. Не е била спазена императивно установената от закона /чл. 32, ал. 1 ЗЮЛНЦ и учредителния акт на фондацията /чл. 8, ал. 2/ процедура по свикван е на УС. Липсва кворум при вземането на решението.
Ответникът по жалбата и по делото, Фондация „А. П.”, [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, решаващият състав е констатирал, че заседанието на управителния съвет е било свикано от съда по надлежния ред и при спазване разпоредбите на специалния закон. Процедурата по свикването на заседанието за избор на президент е била инициирана от заместник президента на фондацията, който не само е лице от състава на управителния съвет, а според учредителния акт е и негов заместник председател. Членовете на управителния съвет, между които са и двамата ищци, са били уведомени за свиквано от съда заседание на органа по реда на чл.26, ал.2 и ал.3 ЗЮСНЦ чрез обнародване на покана в бр. 67 / 1.09.2015г. на „Държавен вестник”. Установил е, че в нея са посочени всички данни, изброени в закона. Прието е за доказано, че поканата за заседанието е била залепена и на мястото за съобщения в сградата на адреса на управление на фондацията. Заседанието е било проведено при наличието на необходимия кворум над пет члена, тъй като са участвали шестима от членовете на управителния съвет – един от тях лично и петима, представлявани от упълномощеното от тях лице. Посочил е, че съобразно чл.8 от учредителния акт президент на фондацията е учредителят й, управителният съвет е от 10 члена, които се избират от президента, като самият той е негов председател. Обсъдил е разпоредбата на чл.8, ал.8 от учредителния акт, съгласно която управителният съвет взема решения, ако присъстват поне седем от членовете му или упълномощени от тях лица. Съобразил е, че съгласно чл. 8, ал. 5 от учредителния акт, управителният съвет на фондацията се е състоял от 10 члена, но в конкретната ситуация членският състав на органа е бил намален до 8 души, поради смърт на двама от членовете, един от които е председателят на УС, явяващ се и президент на фондацията. След извършено от съда тълкуване на разпоредби от учредителния акт и предвидения в чл.27 от закона кворум за законност на общото събрание, въззивният състав е заключил, че действителната воля на учредителя е била задължителният кворум за провеждане на заседанията на управителния съвет 2/3, каквото е съотношението 7/10. Въз основа на това е изведено, че при членски състав на органа от 8 души, необходимият кворум за провеждане на заседанията изисква участие на петима членове, а в настоящият случай са участвали 6-ма от членовете на УС.
Апелативният състав е приел за недопустимо, като релевирано за пръв път във въззивната жалба, възражението на настоящите касатори за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗЮЛНЦ, според която едно лице може да представлява не повече от трима членове на общото събрание въз основа на писмено пълномощно. Позовал се е на т.6 от тълкувателно решение № 1/6.12.2002г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, като всеки твърдян порок съставлява самостоятелно основание на отделен иск. Посочил е, че произнасянето по основания, за които съдът не е надлежно сезиран с исковата молба, би представлявало нарушение на принципа на диспозитивното начало и би било недопустимо.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставят следните правни въпроса: „1/ Приложимо ли е математическото правило за закръгляване на дробни числа при определяне на изискуем кворум, по отношение на който в устройствения акт на ЮЛ е определено минимално необходимо присъствие на точно изразен в цяло число членове на УС, като императивно условие за законността за провеждане на заседание на орган на ЮЛ, съответно за законност на взетите от този орган решения? Позовава се на противоречиво разрешаване на въпроса с даденото такова в решение № 213 от 13.07.2010г. по т.д. № 561/2008г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Допустимо ли е производство по обжалване на органно решение на ЮЛ, съдът да тълкува и да дерогира уставна разпоредба в неговия устройствен акт, независимо че същата е ясна и недвусмислена?” Цитира и прилага следната съдебна практика: решение № 87 от 10.05.2016г. по т.д. № 680/2015г. на І т.о. на ВКС и определение № 922 от 07.12.2015г. по т.д. № 680/ 2015г. на І т.о. на ВКС. Касаторът поддържа наличие по отношение на двата въпроса на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК.
С решение № 213 от 13.07.2010г. по т.д. № 561/2008г. на ІІ т.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК е прието, че закръглянето на десетична дроб по правилата на закръгляне на естествените числа е относим към математически величини и количествени и качествени стойности на органични и неорганични вещества и съединения, но не и когато чрез нея е изразен наличен числен състав на орган на юридическо лице, който за да образува и изявява волята му и валидно да го обвързва, тя следва да бъде формирана от предписания от закона минимален брой членове. Въз основа на това е приета за правилна практиката, че законосъобразността на взети решения е предпоставена от получен математически резултат, изчислен в цяло число, а когато той не е такъв, а е в десетична дроб, то той следва да се закръгля на следващата по-голяма величина, а не до най-близкото цяло число. В случая, безспорно апелативният съд е закръглил на 5 получената десетична дроб от 5,3, съответно от 5,6, при изчисляване на необходимия кворум от 2/3 или 7/10 от 8 членен състав на органа, вместо на по-голямата величина – шест, но същевременно е приел, че в заседанието на органа са участвали 6 души. С оглед на това, въпросът сам по себе си не обуславя допускането на касационния контрол, тъй като отговорът на същия не може да се отрази на крайния изход на спора, който е обусловен и от броя на реално присъствалите на събранието 6 броя членове на УС, обстоятелство безспорно установено по делото. С оглед изложеното, спрямо първи въпрос липсва общото основание за допускане на решението до касация, поради което съдът не обсъжда наведените допълнителни предпоставки.
Вторият въпрос не покрива основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане за вярно твърдението на касаторите, че с решението е дерогирана разпоредба от учредителния акт, която е била ясна и не се е нуждаела от тълкуване. В случая обаче, решаващият състав е тълкувал разпоредбата за кворум за вземане на решение от управителния съвет на фондацията в хипотеза, която не е изрично уредена в устройствения акт – наличие на непълен състав на органа, който поради смърт на двама от членовете му се състои от 8 души, вместо от 10 души, съобразно устройствения акт и при отчитане на обстоятелството, че съставът на УС не може да бъде попълнен, тъй като се определя от президента, който е починал Тази конкретна хипотеза, относима към изхода на спора по настоящото дело, не е обхваната от въпроса. Не е налице и твърдяното противоречие на даденото разрешение от апелативния съд с това, материализирано в решение № 87 от 10.05.2016г. по т.д. № 680/2015г. на І т.о. на ВКС. В последното е прието, че разпоредби на устав на акционерно дружество, които противоречат на императивни разпоредби на закона не са отменими по реда на чл.74 ТЗ, тъй като на контрол по този ред подлежат само решенията на общото събрание на дружеството, ако противоречат на императивни разпоредби на закона и на устава. Посочено е, че в исковото производство съдът може да тълкува учредителния акт – чл.68 ТЗ, както и да преценява съотвествието на неговите текстове с императивните разпоредби на закона, опосредена от проверката за законосъобразност на обжалваното решение на общото събрание на акционерите. Даденото от въззивния съд разрешение по втория поставен въпрос е в съответствие с посочената практика на ВКС, поради което не е осъществено първото релевирано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което изключва и приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се има предвид, че цитираното определение по чл.288 ГПК (постановено по същото дело, по което е решението по чл.290 ГПК) не съставлява практика на ВКС, с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 2011г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС.
Въпроси касаят единствено спрямо иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, като формулирани такива във връзка с претенцията по чл.537, ал.2 ГПК липсват.
Предвид изложеното, решението не следва да бъде допуснато до касация, като в полза на ответника по касацията трябва да се присъдят направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 31.01.2018г. по в.т.д. № 4928/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Ц. П. Д., ЕГН [ЕГН] и Х. В. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да заплатят общо на Фондация „А. П.”, [населено място], [улица], административна сграда на Ц., ет.12, офис15, разноски за настоящото производство в размер на 2300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.