О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София 22.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1447/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №VI-70 от 21.07.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1080/2011 г., с което е потвърдено решение №ХIII-673 от 02.05.2011 г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 11140/2010 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът М. Л. К., [населено място], представляван от адвокат К. Т., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правомощията на работодателя по чл. 123а КТ да прекратява трудови правоотношения, които подлежат на възстановяване с предходен работодател и за пределите на съдебния контрол върху законността на извършения подбор, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №VI-70 от 21.07.2011 г.на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1080/2011 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наемателят на обособена част от предприятието на първоначалния работодател може да съкращава работници, чиито трудови правоотношения са се запазили, налице е действително съкращение и при извършения подбор с участието на всички, изпълняващи несъществено различаваща се трудова функция, ищецът е получил по-ниска оценка според законовите критерии. Повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Това е така, защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при запазване на трудовото правоотношение и прехвърлянето му към последващ работодател, той има всички права, произтичащи от трудовия договор, както и установената в решение № 107/18.02.2010 по гр.д. № 3293/2008, ВКС, ІІІ ГО съдебна практика, че съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници и приложени ли са законовите критерии за подбор. Преценката на работодателя при извършването на подбор подлежи на проверка от съда (т. 1 ТР № 3/16.01.2012 по гр. д. № 3/2011, ВКС, ОСГК), но тя се свежда до това, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника или служителя.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VI-70 от 21.07.2011 г.на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1080/2011 г.
ОСЪЖДА М. Л. К., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.