3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
С., 23.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 153/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Б. – от [населено място] срещу Решение № 393 от 27.ІХ.2010 г. по гр.д. № 240/ 2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №929 от 21.V.2010 г. по гр.д. № 2441/ 2008 г. на Русенски районен съд, с което е уважен искът му срещу [фирма] – [населено място] по чл. 92 ЗЗД за 4099.33 лв., което решение обжалва в частта, с която искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност, доводи за което развива в последващо Уточнение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че отговорите на изложените от него процесуалноправни и материалноправни въпроси, са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото предвид новите съдопроизводствени правила и правомощията на въззивната инстанция при обжалване на първоинстанционните решения. Счита, че се касае за специфичен облигационен спор, които не е аналогичен на други спорове със сходен предмет и че въззивният съд не е отговорил на част от въпросите, поради което е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. С. Б. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което частично е уважен осъдителен иск, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 9.ХІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Неоснователни са съображенията, въз основа на които жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – че са нови съдопроизводствените правила и правомощията на въззивната инстанция. Това основание не е налице, когато по разрешен от въззивния съд релевантен правен въпрос, е налице съдебна практика.
По въпроса за преклудиране правата на ответника по чл. 131 и чл. 133ГПК, е налице задължителна практика на ВКС (Р.№310/30.07. 2010 г. по гр.д.№ 1086/2009 г.,ГК, Р.№224/02.07.2010 г. по гр.д.№177/ 2010 г.,ГК, Р.№284/21.VІІ.2010 г. по гр.д.№378/2009 г.,ГК, Р.№1014/ 2009 г.по гр.д.№221/2009г.,ГК, Р.№7/06.VІІ.2010 г. по т.д.№ 898/2009 г., ТК и др.), която е в смисъл, че в срока за отговор ответникът следва да изрази становище по допустимостта и основателността на иска, по обстоятелствата, на които се основава, възраженията си и обстоятелствата, на които те се основават, да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва, и да представи писмените доказателства, че задължението на съда по чл. 146 ал. 2 ГПК се отнася до факти, на които страната се е позовала в съответните процесуални срокове, като преклузията за доказателствени искания може да настъпи след изпълнение от съда на задължението по чл. 146 ГПК и при пропуск съдът да изпълни служебните си задължения по чл.146 ГПК, доказателствата са допустими и след първото съдебно заседание, включително и във въззивното производство.
В случая ищецът възразява, че съдът не е следвало да определи неустойката съобразно заключението на строителната експертиза – в.л.С. за строителната стойност на обектите, като поддържа, че експертизата е допусната в нарушение на процесуалния закон и че съдът следва да възприеме първата експертиза – на в.л.Н., а останалите експертизи да се изключат от доказателствата, защото не са били налице предпоставки за допускане на нови доказателства, на които ответникът да се позове за допускане на нови доказателства – нова единична експертиза (възложена на в.л.С.). Д. на жалбоподателя е неоснователен. Първоначално изслушаната строително-оценъчна експертиза, допусната по искане на ищеца, е работила съгласно поставена от него задача – съобразно цените в бюлетин “Строителен обзор, а повторната строителна експертиза (в.л.С.) е изготвена след проверка от вещото лице в счетоводството на ответника с анализи относно строителната стойност на апартаментите и вложените материали, и извършен оглед и замервания. Не се касае за сочене на нови доказателства в хипотезите на чл. 147 ГПК, а за възложена повторна експертиза, съгласно чл. 201 хип. 2 ГПК, в който смисъл са и изводите, направени от въззивния съд.
Д. на жалбоподателя, че облигационният спор е специфичен и че въззивният съд не е отговорил на част от въпросите, не обосновава искането за допускане на касационно обжалване, тъй като при липса на произнасяне от въззивния съд по определени правни въпроси, не е налице изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК съдът да е решил правен въпрос, релевантен за делото.
Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК кумулативно – решеният важен правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по този въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 393 от 27.ІХ.2010 г. по гр.д. № 240/ 2010 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: