Определение №750 от 24.10.2014 по ч.пр. дело №2653/2653 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 750

С. , 24,10,2014г.

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №2653/14 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Н. С. Р. от [населено място] срещу определение от 24.03.2014г. по гр.д. №1613/11г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на настоящият жалбоподател Р. за възстановяване срока за касационно обжалване на решението от 24.07.2013г. по гр.д. 1613/11г. по описа на същия съд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че страната не е установила предпоставките по чл. 64, ал.2 ГПК, тъй като твърдението й, че е пропуснала срока, поради това, че съпругът й е бил в болнично заведение, не разкрива особени непредвидени обстоятелства, както с оглед липсата на данни за това, че тя е полагала грижи за него при болничния му престой непрекъснато, така и поради неустановеност на периода на този болничен престой..
Частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд правилно е дефинирал предпоставките, които имат за последица успешното провеждане на специалния ред по чл.64, ал.2 ГПК, както и законосъобразно е направил извод, че приложените към молбата доказателства- удостоверение за сключен граждански брак и медицинско удостоверение, че съпругът на молителката е болен от цироза на черния дроб и служебна бележка, изброяваща и други заболявания на съпруга не установяват наличието на особени непредвидени обстоятелства. В тази връзка жалбоподателят Р. е направила оплакване за неправилност на изводите на съда във връзка с това,че не било съобразено, „ че когато лице е прието в болницата когато го изписват му връчват епикриза”, като е посочила че било достатъчно да бъде съобразено че съпругът й е бил в болнично заведение й е изписан на 18.09. 2013г. Извън това, че представената пред настоящата, а не пред въззивната инстанция епикриза установява само факта на изписване на съпруга на молителката от болничното заведение и не доказва нейната ангажираност през едномесечния срок за касационно обжалване, което да е попречило на страната да упражни процесуалното си право на жалба, то и този довод не променя изводите на съда, нито обосновава тяхната неправилност, тъй като не доказва наличие на особено непредвидено обстоятелство, което не е могло да бъде преодоляно, и установяването на което единствено съставлява основание за възстановяване на пропуснатия срок, съгласно чл.64, ал.2 ГПК.
Не са допуснати нарушения на закона поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.03.2014г. по гр.д. №1613/11г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top