О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София, 25.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 522 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Х. К. срещу решение № 204/07.02.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 488/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски окръжен съд /СОС/ по искове срещу касатора за прогласяване нищожност на договор за продажба на търговско предприятие на основание чл.26 ал.2 предл.4-то ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – [община] и [фирма] /в ликвидация/ оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СОС са предявени субективно съединени искове от [община] и [фирма] /в ликвидация/ срещу [фирма] за прогласяване нищожност на основание чл.26 ал.2 предл.4-то ЗЗД на договор за продажба на търговското предприятие на [фирма] /в ликвидация/, сключен на 01.02.2007 г. между [фирма] /в ликвидация/ и [фирма]. Исковете са уважени от СОС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че общината има правен интерес да предяви иска наред с продавача по сделката [фирма] /в ликвидация/, тъй като е едноличен собственик на капитала на дружеството – продавач. Приел е още, че продажбата на търговско предприятие в случая е без основание, тъй като страните не са договорили цена. Посочено е в договора погасяване на задълженията на предприятието, които по принцип са включени в предмета на договора и за изпълнението на които купувачът е солидарно отговорен с прехвърлителя по силата на чл.15 ал.3 ТЗ. Договорът за продажба на търговско предприятие е каузална сделка и истинската продажна цена по сделката е уговорената сума за плащане, като наред с това продавачът по силата на закона е солидарно отговорен и за задълженията на дружеството, заедно с прехвърлителя. Липсва основание на сключената сделка, обуславящо нищожност по чл.26 ал.2 предл.4-то ЗЗД. Касае се за изначална нищожност, която не може да бъде санирана.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. Възможно ли е ищец, който не е страна по процесния договор, да има правен интерес от обявяване недействителността на този договор, без да е посочил доказателства за такъв интерес? По отношение отговора на този въпрос касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение, постановено по иск на [община], която не е страна по процесния договор. Въпросът е във връзка с изхода на спора. В случая [община] не е страна по процесния договор, но е едноличен собственик на капитала на дружеството – продавач, за което са представени доказателства /удостоверения за регистрация/, като съдът е обсъдил основанията за наличие на правен интерес за едноличния собственик на капитала да атакува процесната сделка. Съдът е изложил и подробни съображения за наличие на такъв интерес. Независимо от това, липсва и допълнителен критерий за селекция по соченото основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приложеното решение № 11/1979 г. на ВС /основание по чл.280 ал.1 т. 2, а не т. 1 ГПК / е по обективно неидентичен казус с настоящия за сделка, атакувана от страна, която не е титуляр на материалното право, а в случая [община] е едноличен собственик на капитала на дружеството – продавач.
2. Налице ли е уговорена цена по договор, в случай при който цената не е изразена в цифрова стойност, но е настъпило имуществено разместване в патримониума на страните по договора? Отговорът на така формулирания въпрос не е обусловил изхода на спора. САС е приел не неопределяемост, а липса на цена на сделката. Посочването като цена погасяване на задълженията /неконкретизирани/ на предприятието, които по принцип са включени в предмета на договора и за изпълнението на които купувачът е солидарно отговорен с прехвърлителя по силата на чл.15 ал.3 ТЗ не обуславя уговорена цена между страните. Независимо от това и тук липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Декларативното позоваване от касатора и твърдението му, че решението на ВКС „ще допринесе по въпроса за прилагане на законодателството” не обуславя приложение на тази разпоредба.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204/07.02.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 488/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.