О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр. София, 28.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 26 ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.т. дело № 3147 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.2 ГПК
Образувано е по ЧЖ вх.№ 96592/11.08.2014 от страна на Министерство на труда и социалната политика на РБ / МТСП/ срещу разпореждане от 22.07.2014 г. на СГС, ГО, Четвърти гр. състав за връщане на въззивната жалба от 14.05.2014 г. срещу решение от 09.04.2014 г., постановено по същото дело, поради непредставяне в срока по чл.262 ал.2 ГПК на документ за внесена държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно.
В отговор на частната жалба ответната по нея страна изразява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е неоснователна
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба , съдът се е позовал на обстоятелството,че на 09.07 .2014 г. е съобщил по реда на чл. 50 ал.3 ГПК на жалбоподателя да внесе едноседмичен срок държавна такса в размер на 55,73 лева. Не се спори, че това не е сторено от страна на частния жалбоподател, което е довело и до постановяване на обжалваното разпореждане за връщане, съгласно чл. 262 ал.2 ГПК във връзка с чл.275 ал.2 ГПК.
От ясните и недвусмислени разпоредба на чл.261 т.4 ГПК във връзка с чл. 262 ал.2 т.2 връзка с ал.1 ГПК става ясно, че законодателят категорично е предвидил като изискване за привеждане в редовност на въззивната жалба прилагането към нея на документ за внесена държавна такса, а не самото й внасяне. От значение е самото прилагане/т.е. физическото представяне по делото на документа удостоверяващ плащането/ и същото изключва задължение за съда да издирва информация за извършеното плащане по друг начин, каквито доводи се навеждат в настоящата частна жалба. Ето защо, след като видно от връченото на М. съобщение, с изрично и точно възпроизвеждане на това изискване за прилагане в съда и по делото на такъв документ и с оглед цитираните императивни законови разпоредби, от страна на подалия въззивната жалба това не е сторено в еднодедмичния срок, то правилно съдът е постановил обжалваното разпореждане за връщане на същата.
В полза на ответника по частната жалба „Търговско-промишлена палата”-гр.Шумен следва да се присъдят и разноските пред настоящата инстанция в размер на договорено и платено възнаграждение за процесуалния представител в размер на 400 лева, доказателство, за което представлява отбелязаното в самия договор за правна помощ плащане в брой.
От изложеното следва, че частната жалба, предмет на настоящото разглеждане от ВКС, е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да се потвърди като законосъобразно, поради което ВКС, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.07.2014 г. на СГС, ГО, Четвърти гр. състав за връщане на въззивната жалба от 14.05.2014 г. срещу решение от 09.04.2014 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика на РБ / МТСП/ – [населено място] да заплати на „Търговско-промишлена палата”-гр.Шумен разноските пред настоящата инстанция в размер на 400 лева- договорено и платено възнаграждение на процесуален представител .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.