3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София, 03.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 326/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.К.А. – пълномощник на АД със специална инвестиционна цел „Б.”,представлявано от изп.директор В.К. срещу въззивно решение № 702 от 16.12.2009 год.на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 903/2009 год.,в частта,с която е осъден касатора на основание чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на К. П. Н. и К. П. А. върху следните земеделски имоти – нива с площ от 23,199 дка в м.”К. К.”,ІІІ кат.,съставляваща имот № 032050;нива с площ от 23,699 дка в м.”И.”,ІV кат.,съставляваща имот № 010020 и нива с площ от 51,199 дка в м.”В.”,ІV кат.,всичките находящи се в землището на [населено място] и в частта,с която е прогласена на основание чл.26 ал.2 ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот № 198,т.ІV,рег.дело № 2355,н.д.№ 809/2007 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално правния въпрос относно доказателствената сила на актовете на прокуратурата в гражданския процес,като се позовава на ТР № 142/1966 год. на ОСГК на ВС.
Ответната страна в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК.
В настоящия случай обаче посочения въпрос не е релевантен за спора.Такъв е въпроса относно тежестта на доказване в производството по чл.154 ГПК/отм./респ.чл.193 ГПК.Правилата за доказателствената тежест налагат страната,която се позовава на определени спорни факти,да ги докаже надлежно.В противен случай тя ще следва да понесе неблагоприятните последици от това свое бездействие.Касаторът се е възползвал от процесуалната си възможност да оспори удостоверението за наследници,като писменно доказателство,относно съдържанието му,т.е.неговата истинност.Доказателствената тежест е негова тъй като се оспорва официален свидетелстващ документ.Твърдението му за неистинност на документа е останало недоказано,тъй като той не е провел производство по оспорване. Оспорването на верността на доказателството е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на доказателствата и затова то се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи.
При този изход на спора касаторът дължи направените разноски от ответника по жалбата в размер на 200 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 702 от 16.12.2009 год.на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 903/2009 год.
ОСЪЖДА „Б. И.”А. – със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица],представлявано от изпълнителния директор В. Ст.К. да заплати на К. П. Н. ЕГН [ЕГН] и на К. П. А. ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: