Определение №750 от 30.11.2010 по търг. дело №442/442 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 750

Гр. София, 30.11.2010 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева

ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
Емилия Василева

при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Лидия Иванова
търговско дело № 442/2010 г.

Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. В. от гр.София подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.Ненов от С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд постановено на 20.01.2010 год. по гр.д.№ 2631/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 19.06.2008 год. по гр.д.№ 25638/2007 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на ЗД „Бул инс” АД гр.София на основание чл. 402 /отм./ ТЗ сумата 1839.61 лева, представляваща изплатено от застрахователя на собственика на увредения от ответника автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „каско” ведно със законната лихва, мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 600 лева върху присъдената главница, както и сумата 437.58 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и в противоречие с нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е приел, че не е налице съпричиняване от страна на увредения, което е довело до погрешни крайни изводи относно размера на дължимото обезщетение за причинените вреди.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т.1 ГПК. Поддържа, че е налице произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение и възможността за намаляването му при съпричиняване на вредите. Навежда доводи, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС изразена в ППВС № 17/1963 г. и ТР № 88/1962 год.
Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул инс” АД гр.София не изразява становище по основанието за допускане на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.402 ал.1 /отм./ ТЗ, както и искът за мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на присъденото обезщетение за периода на забавата, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, че процесната щета на застрахования при ищеца автомобил /собственост на П.Р.Продакшън” ЕООД гр.София/ в размер на сумата 1839.61 лева е настъпила изцяло по вина на ответника, който е ударил паркирания автомобил преминавайки покрай него без да спази необходимата дистанция. Прието е за неоснователно поддържаното от ответника становище за наличие на съпричиняване от страна на водача на пострадалия автомобил, което становище се опровергава от съдържанието на съставения от органите на КАТ протокол за ПТП от 30.09.2003 год. подписан без възражение от страна на причинителя, както и от заключението на автотехническата експертиза относно механизма на автопроизшествието. При тези фактически данни съдът е направил решаващият извод, че след като е изплатил дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско” за ремонта на увредения автомобил, застрахователят се е суброгирал в правата на собственика му срещу причинителя на вредите, който на основание чл. 402 ал.1 /отм./ ТЗ във вр.с чл.45 ЗЗД следва да носи изцяло отговорност за настъпилия вредоносен резултат.
В случая поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД относно възможността за намаляване размера на дължимото от делинквента обезщетение при съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. По отношение на така поставения въпрос, обаче не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е практиката на ВКС изразена в цитираните ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ППВС № 17/18.11.1963 г., която е в смисъл, че при съпричиняване на вредоносния резултат с участието на самия увреден, виновно действувалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. В случая обаче, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие на цитираната практика на ВКС, тъй като съдът е обсъдил възражението по чл. 51 ал.2 ЗЗД. Анализирайки събраните доказателства по конкретното дело съдът е приел, че въобще не е налице хипотезата на съпричиняване, защото увреждането е настъпило по изключителна вина на ответника, който не е доказал твърдението си за съвина на водача на пострадалия автомобил. Решението е постановено след обсъждане и анализ на целия фактически и доказателствен материал при съобразяване с разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.154 ал.1 ГПК, въз основа на който съдът е направил фактическите си и правни изводи, като е приложил точно материалния закон. Що се отнася до преценката на отделните факти по делото, тя е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания по чл. 281 т.3 ГПК за касиране на обжалваното решение, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „А” въззивен състав постановено на 21.01.2010 год. по гр.д.№ 2631/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top