О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
[населено място], 04.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. №716 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение №383 от 17.07.2011г., постановено по ч.т.дело №455/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Д. Е. частна жалба срещу определение №1525/104.2011г. по т.дело №808/2011г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят Д. Е. като акционер и изпълнителен директор на [фирма] иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба са изложени подробни съображения както относно обжалваемостта на определението, така и за неговата незаконосъобразност.
В писмен отговор М. В. С. счита частната жалба за неоснователна. Излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното въззивно определение.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение на Варненския окръжен съд, с което е спряно регистърно производство по чл.19, ал.5 от ЗТР на основание чл.536, ал.1 ГПК за вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на вписване взети с решения на ОС на акционерите от 3.02.2011г., заявени със заявление вх. № 20110414235015 поради наличие на висящо исково производство по чл.74 ТЗ по т.дело № 323/2011г. по описа на Варненския окръжен съд. Въззивният съд е приел за недопустима частната въззивна жалба поради необжаваемост на определението за спиране на регистърното производство на основание чл.536 ГПК. Позовал се е и на съдебна практика на ВКС, ТК.
Обжалваното определение е правилно. Определението постановено на основание чл.19, ал.5 ЗТР във връзка с чл.536 ГПК за спиране или отказ за спиране на регистърно производство не подлежи на инстанционен контрол. Определението на окръжния съд не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е обявено от законодателя за изрично обжалваемо, независимо, че чл.540 ГПК препраща към общите правила на ГПК. Основанията за спиране на охранителното производство са уредени изчерпателно в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Компетентен да спира или да отказва спирането на охранителното производство е съдът, пред който това производство е висящо. Чл.536 от ГПК не се съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искането за спиране като постановява спиране, ако констатира наличие на предпоставки от кръга на визираните в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, или отказва спирането, ако тези предпоставки не са налице. В чл.539 от ГПК е уредена единствено възможността за обжалване на определението на регистърния съд за прекратяване на охранителното производство, което се различава по правните си последици от определението за спиране или за отказ от спиране на производството по чл.536 от ГПК. При отсъствие на изрична законова норма, уреждаща процесуален ред за обжалване на определенията по чл.536 от ГПК и тъй като с него не се прегражда по- нататъшния ход на делото, подадената срещу него въззивна частна жалба като недопустима не подлежи на разглеждане. В този смисъл са определение №151 от 24.02.2011г. по ч.т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №551 от 12.07.2011г. по ч.т. дело №521/2011г. на ВКС, ТК ІІ т.о. , както и определение № 856/2.12.2010г. по ч.т. дело № 785/2010г. на ВКС, ІІ т.о., което по процесуалния въпрос за обжалваемостта на определенията по чл.536 ГПК формира задължителна за съдилищата съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Представените с частната жалба актове на отделни състави на ВКС, ТК не променят горния извод на настоящия състав. С тях ВКС се е произнесъл по допустимостта на спирането на регистърнато производство по чл.536, ал.1, т.1 ГПК за вписване на обстоятелства по Закона за политическите партии, както и за допустимостта на обжалването на определенията на съда по регистрация, като функционалната компетентност на ВКС е обоснована с разпоредбата на чл.18, ал.1 Закона за политическите партии. С цитираната норма е въведена двуинстанционност на производството по обжалване на решенията на регистърния съд, а като родово компетентен да упражни контрол върху тях е определен ВКС. Съвсем различна е уредбата за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на търговците. Закона за търговския регистър в чл.19, ал.5 изрично предвижда възможност за спиране на регистърното производство от компетентния окръжен съд при наличието на предпоставките на чл.536 ГПК, както и предвидени в ТЗ случаи.
В заключение обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №383 от 14.07.2011г. по в.т.дело № 455/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: