О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София, 19.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №653/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.О. – р. „И.”, [населено място], срещу определение №11922 от 29.07.2011 г. по ч. гр.дело №2181/2011 г. на Софийския градски съд, с което са потвърдени разпореждания от 03.11.2010 г. и от 05.11.2010 по гр. дело №11752/2010 год. на Софийския районен съд. С първото разпореждане е върната частната жалба на С.О. – р. „И.” срещу определение от 04.10.2010 г. за допускане предварително изпълнение на първоинстанционното решение по присъденото вземане с правно основание чл.225, ал.1 КТ, а с второто – въззивната жалба срещу решението от 04.10.2010 г. по същото дело. Въззивният съд е приел, че жалбите са просрочени, защото срокът за обжалване трябва да се изчислява от предварително обявената дата за постановяване на решението съобразно разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали има противоречие между принципната разпоредба на чл.7, ал.2 ГПК, според която съдът връчва препис от актовете, които подлежат на обжалване и разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК. Според последната срокът за обжалване при делата по бързото производство започва да тече от деня, в който съдът обяви решението си. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по частната жалба Д. С. Н. – Г., [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, според която съобразно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК при разглеждане на искове по реда на бързото производство – чл.310 и сл. ГПК, срокът за обжалване на решението започва да тече от деня, посочен като ден за обявяване на решението, а не от връчването на решението. Това е изключение от общото правило по чл.259, ал.1 ГПК, че срокът за обжалване тече от връчване на решението, но не е в противоречие с чл.7, ал.2 ГПК, тъй като не освобождава съда от задължението да връчи препис от решенията, постановени по реда бързото производство.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №11922 от 29.07.2011 г. по ч. гр.дело №2181/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.