О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр.София, 16.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №23 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Х. З. от гр. Б., против решението от 25.09.2009г., постановено по в.гр.д. №492/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 08.05.2009г. по гр.д. №867/2008г. на Дупнишки районен съд за отхвърляне на предявения от Д. Х. З. срещу Б. С. Б. от гр. Б. иск за присъждане на обезщетение за неимущестевни вреди от непозволено увреждане.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Б. С. Б. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. Х. З. срещу Б. С. Б. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.становено е, че пред къщата на тъщата на ответника към ищеца се хвърлило куче, при което ищецът загубил равновесие и паднал, при което получил травматични увреждания. Прието е, че не е установено от ищеца, че ответникът е собственик на кучето, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за отговорност за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въззивното решение е в противоречие с приложените решения на ВС и ВКС, с които е прието, че отговорност по чл.50 се носи както от собственика, така и от този, под чийто надзор се намира дадената вещ. Изложени са доводи, че по делото е установено, че ответникът е хранил кучето, поради което то се е намирало под негов надзор и съдът е следвало да уважи иска. Тези доводи не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Отделно от това, в исковата молба ищецът е основал претенцията си срещу ответника единствено на обстоятелството, че той е собственик на кучето, което го е нападнало. Въпросът за правната квалификация на иска е въпрос на правилността на решението, поради което не следва да бъде поставян служебно от касационния съд. В заключение касационният състав намира, че релевираният правен въпрос/дали по иск с правно основание чл.50 ЗЗД отговорността се носи не само от собственика, а и от този, под чийто надзор се намира дадената вещ/ не е разрешен с обжалваното решение, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.09.2009г., постановено по в.гр.д. №492/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, по касационна жалба на Д. Х. З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: