5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 01.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2325 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 14 от 02.03.2018 година по гр.д. № 405/2017 година на Ямболски окръжен съд е потвърдено решение № 670 от 27.10.2017 г. по гр.д. № 849/2017 г. на Ямболски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от М. Т. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумите 8000 лева и 417,70 лева, съставляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В решението е прието за установено, че през 2014 г. ищецът е работел по трудов договор с ответното дружество, изпълнявайки длъжността „шофьор”. На 31.03.2014 г., около 6,30 часа сутринта, при управление на поверения му от работодателя лекотоварен микробус „И.” в изпълнение на възложен му курс по маршрут [населено място] – [населено място], ищецът е претърпял автопроизшествие на магистрала „Т.” на 135 кв. от [населено място]. При намалена видимост поради навлизане в участък с гъста мъгла, за да избегне удар със спрял в лявото пътно платно лек автомобил „ВАЗ”, ищецът е отклонил микробуса в дясно, където се е ударил челно в задната част на полуремарке на спрял на дясното платно за движение товарен автомобил „МАН”. Автопроизшествието е настъпило по вина на водача на автомобила „МАН”, който е спрял в активна дясна лента на движение в условията на значително намалена видимост, без да постави предупредителен светлоотразителен триъгълник зад автомобила. В резултат на претърпения при автопроизшествието удар, ищецът е получил множество счупвания на дясната бедрена кост, наложили оперативна интервенция – наместване на костите и фиксирането им чрез поставяне на интрамедуларни пирони. Травмата и последвалата я операция са причинили на ищеца сериозни болки и страдания; затруднения в движението в продължение на около година, без възможност за пълно възстановяване на десния крайник – без да са нарушени основните му функции при ходене, прекараната травма ще е свързана с болки и изтръпвания и ще го ограничава да изпълнява определени физически и спортни дейности. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че на основание чл. 200 КТ работодателят отговаря имуществено за настъпилите от трудовата злополука вреди, за обезвъзмездяване на които е определено обезщетение в размер на 8000 лева. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болнични такси, медицински материали и медикаменти. Възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е прието за неоснователно. Прието е, че при изпълнение на задълженията си като шофьор ищецът не е проявил груба небрежност – управлявал е автомобила със съобразена скорост, без да е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата.
Касационна жалба против решението на Ямболски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК – въпросът следва ли в мотивите към решението съдът да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните и представените доказателства, да определи предмета на спора и да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или не и въз основа на кои доказателства е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. и решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г., ІІ т.о. ВКС; въпросът длъжен ли е съдът при изясняване на фактите по делото да обсъди всички събрани доказателства, в т.ч. експертни заключения, свидетелски показания и писмени доказателства, както и да обсъди извънсъдебните признания за факти, дадени от страната в проведено досъдебно производство е разрешен в противоречие с решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр.д. № 703/2011 г. ІV г.о. ВС и решение № 170 от 12.10.2016 г. по гр.д. № 1952/2016 г. ІІІ г.о. ВКС (въпросът е изведен във връзка с оплакването, че съдът не е ценил обясненията на ищеца, дадени пред следствените органи по ДП № 103/ 2014 г. ОСлО при ОП, [населено място]); въпросът длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице ведно с другите доказателства по делото и може ли да го възприеме безкритично, без анализ на всички доказателства е разрешен в противоречие с решение № 191 от 24.04.2012 г. по гр.д. № 157/2011 г. на І г.о. ВКС. Поддържа се и че въпросът при констатация, че не е налице груба небрежност от страна на пострадалия, следва ли съдът да се произнесе по направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е разрешен в противоречие с решение № 1712 от 05.11.2002 г. по гр.д. № 2064/2001 г. ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи, че в противоречие със съдебната практика е разрешен и въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да изхожда само от показанията на заинтересован свидетел, какъвто е майката на ищеца, както и че с оглед всички изложени съображения за противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, същото се явява очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложени са и доводи и за недопустимост на решението, което не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК – не е посочена банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг начин на плащането им.
Ответникът по касационната жалба М. Т. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Д. за недопустимост на решението, поради нарушение на изискванията на чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК за посочване на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми е неоснователен. Посочването на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми не е условие за валидност и допустимост на съдебния акт. По искане на страните, съдебното решение може да бъде допълнено в тази му част, а посоченият от ищеца начин на плащане променен, вкл. и в хода на принудителното изпълнение на решението.
Повдигнатите процесуални въпроси относно задълженията на съда при изготвяне мотивите към решението, при обсъждане на доказателствата по делото и при преценката на експертните заключения са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразявайки постановките на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС с правомощията и задълженията на съда при въведения с ГПК от 2008 г. ограничен въззив, съдът е изложил мотиви относно всички въведени от въззивния жалбоподател оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, произнасяйки се по възражението за съпричиняване след обсъждане на всички представени доказателства за механизма на настъпилото автопроизшествие. Съдът е изложил мотиви защо и кои изводи на експертите възприема по всяка от приетите автоекспертизи. Мотивирал е извода си за неоснователност на довода за проявена от пострадалия груба небрежност, изхождайки именно от експертните заключения, в които различията относно скоростта на управление на ищеца, опасната зона и механизма на автопроизшествието са несъществени. Приемайки, че пострадалият е управлявал със съобразена скорост от 40 км. в час, въззивният съд е възприел изцяло формираните в първоинстанционното решение изводи, че посочената от него в досъдебното производство скорост от 100-110 кв. в час касае движението му преди навлизане в участъка на мъгла; че при навлизане в участъка с намалена видимост скоростта е била намалена на 40 км. в час (по отношение на което експертите са единодушни), при която скорост биха могли да настъпят констатираните повреди на леките автомобили. Предвид изложеното, въззивното решение се явява съобразено с установената практика на Върховния касационен съд, в т.ч. със сочените от касатора съдебни актове – съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства и е възприел данни от заключенията на автотехническите експертизи след анализ на всички доказателства, в т.ч. съобразявайки и обясненията на пострадалия, дадени пред следствените органи в досъдебното производство.
Въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да изхожда само от показанията на заинтересован свидетел, какъвто е майката на ищеца, не е обуславящ изхода на спора. При определяне размера на обезщетението съдът е изхождал от показанията на разпитания свидетел след съобразяването им със заключението на съдебномедицинската експертиза относно характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, както и от обективните данни за младата му възраст и професията му с оглед експертните данни за настъпили поради претърпяната травма пожизнени ограничения на възможностите му.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът да се произнесе по направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато констатира, че не е налице груба небрежност от страна на пострадалия. Разпоредбите относно обезщетенията за вреди от трудова злополука по КТ въвеждат различен режим от общата уредба на обезщетенията за вреди от непозволено увреждане по ЗЗД. Законодателят е изключил обективната и безвиновна отговорност на работодателя при трудова злополука само в случаите, когато пострадалия е причинил умишлено увреждането (чл. 201, ал.1 КТ) и е уредил възможност за намаляване на отговорността на работодателя само при проявена от страна на пострадалия груба небрежност (чл. 201, ал.2 КТ). Извън тези две хипотези, работодателят винаги отговаря имуществено за вредите от непозволено увреждане. Затова при въведено от работодателя възражение за съпричиняване от страна на пострадалия работник, съдът изследва доколко действията му съставляват груба небрежност и при констатация, че такава не е налице, възражението се отхвърля като неоснователно, както съдът е процедирал в обжалвания съдебен акт.
Предвид неоснователността на въведените от жалбоподателя доводи за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, неоснователен се явява и поддържаният на това основание довод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 КТ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 800 лева съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 30.04.2018 г. с адвокат Д. Д. от Ямболска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 02.03.2018 година по гр.д. № 405/2017 година на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. Т. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 800 (осемстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: