О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 162/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на П. Я. М., Д. Я. М., С. Я. М. и С. С. М., всички от [населено място], обл.В. против решение № 1381 от 18.11.2010 год. по гр.дело № 276/2010 год. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1939/17.06.2009 год. по гр.дело № 1388 от 2008 год. на Варненски районен съд, с което е допусната делба на описаните недвижими имоти, в частта му за имот, представляващ нива от 4.001 дка в землището на [населено място], [община] чифлик, м.”А.”, имот № *, при посочените за съделителите квоти. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото считат, че по материалноправния въпрос от значение за изхода на спора и изразяващ се в това, кои решения на поземлените комисии имат конститутивно действие и надлежно установяват правото на собственост на подлежащи на реституция земеделски земи, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, както и в противоречие с трайно установената съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба М. С. С. от [населено място], П. С. К. от [населено място] и С. С. Ж. от [населено място], обл.В. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила въззивното решение в обжалваната част, касаеща допуснатата делба на имот-нива от 4.001 дка в м.”А.”, въззивният съд е приел, че въпреки извършената доброволна делба, при действието на чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ-в редакцията му ДВ, бр.79/1996 год. процесният имот е запазил наследствения си статут, затова е съсобствен между всички наследници на общия наследодател-П. Я. М. и правилно бил допуснат до делба, заедно с останалите недвижими имоти, заявени, като наследствена маса.
Констатирал е отсъствие на конститутивен ефект на решението на ПК № 16-21/23.02.1999 год., по силата на което е възстановено правото на собственост на Я. М., съгласно план за земеразделяне по отношение на нива от 4.001 дка в м.”Я.”, имот № *, поради нищожност на извършената доброволна делба, на 20.07.1995 год. и реализираната процедура само от единият наследник на общия наследодател – Я. М., по реда на чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ.
К. съд счита, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос не е в противоречие както с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, така и с постоянната съдебна практика, цитирана от касаторите, защото: конститутивният ефект на постановеното решение № 16-27 от 23.02.1999 год. на ПК [населено място] ч., издадено по реда на чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ не е настъпил, поради нищожност на представения договор за доброволна делба от 20.07.1995 год., в която не е участвал един от съделителите, посочени в него, но неподписал го, а именно П. М. Я.. Нещо повече, видно от решение № 08-2/17.12.1992 год. на ПК, с план за земеразделяне са възстановени земеделски земи на наследниците на П. М., а именно нива от 3 дка в м.К. жп г., нива от 5 дка в м.Б., нива от 1 дка в м.Я., нива от 6 дка в м.К. д. и нива от 2 дка в м.О. жп г.. Постановени са още две решения на ПК от 02.12.1992 год. за възстановяване на правото на собственост на наследниците, с план за земеразделяне в м.Я., в м.Р. и в м.А. /земите, които са предмет на доброволната делба/, а с решение на ПК от 17.12.1992 год. са възстановени, с план за земеразделяне на наследниците още четири имота в м.М., в м.К. с. и два имота в м.Л.. Разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ, действаща към момента на доброволната делба създава възможност за наследниците, когато решението на ПК е по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ, да разделят помежду си земите, определени с решението за възстановяване на собствеността, т.е. освен неучастие на един от съделителите, делбата е извършена и в нарушение на чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ, защото е само по отношение на едно от решенията по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ.
Констатираната нищожност на доброволната делба е опорочила и последващата процедура на издаване на последващото решение от 23.02.1999 год. в полза на един от наследниците Я. П. М., която няма конститутивен ефект, защото не е породило права за него, респ. за наследниците му-касаторите по делото.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1381 от 18.11.2010 год. по гр.дело № 276/2010 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на П. Я. М., Д. Я. М., С. Я. М. и С. С. М., всички от [населено място], обл.В., с вх.№ 53414/20.12.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: