О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 13.11.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3828/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Г., [населено място], чрез адвокат С. Н., срещу въззивно решение №101 от 20.07.2017 г. по в. гр. дело № 61/2017 г. на Силистренския окръжен съд, поправено с решение № 60 от 01.06.2018 г., с което след частична отмяна на решение №26 от 15.02.2017 г. по гр. дело № 1576/2015 г. на Силистренския районен съд, касаторът е осъден да заплати на Н. П. Д., [населено място], сумата 5 204 лв. – получена на отпаднало правно основание, заедно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
С въззивното решение е потвърдено решение № 26/15.02.2017 г. по гр. дело № 1576/2015 г. на Районен съд – Силистра в частта, с която по предявения от касатора иск на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 86, т.V, н.д.№ 1579/1995 г. по описа на нотариална служба при Районен съд – Силистра, с който В. И. Г. е прехвърлил на Н. П. Д. правото на собственост върху собствения си апартамент № 8, намиращ се в [населено място], [улица], бл. „Д. Д.“ №8, вх. А, ет. 2, подробно описан в акта.
Ответницата по касационната жалба Н. П. Д., [населено място], чрез особения си представител адвокат М. Т., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Моли за присъждане на разноски за особен представител за процесуално представителство пред ВКС.
В. съд е приел за установено по делото по предявения пред Районен съд – Силистра иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че е възникнало действително облигационно правоотношение по договор за прехвърляне на процесния имот срещу насрещната непарична престация – полагане на грижи за прехвърлителя и неговата издръжка, но от 2010 г. до настоящия момент и за в бъдеще Н. П. Д. обективно не е в състояние да изпълнява задълженията си по договора, поради нелечимата и необратима болест А..
Н. П. Д. е депозирала насрещна искова молба в срока за отговор на подадената от ищеца искова молба, с която е претендирала паричния еквивалент на престираните грижи.
В. съд е приел, че предявеният насрещен иск от ответницата срещу ищеца с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на паричната стойност на престираните грижи и издръжка през периода от сключването до развалянето на договора е основателен, като за определяне на размера на претенцията на ответницата е приложима разпоредбата на чл. 162 ГПК и следва да се вземат предвид свидетелските показания и заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ представлява ли нравствен дълг – моралният дълг да се полагат грижи за едно домакинство (от негов член)?; 2/ ако моралният дълг да се полагат грижи за едно домакинство (от негов член) е нравствен, то следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД спрямо третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е повдигнат и въпросът: при констатирана недееспособност на страна в процеса, съдът задължен ли е да спре производството съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 414 от 05.10.2012 г. по ч. гр. дело № 423/2012 г. на ІІ г.о. и определение № 747 от 16.10.2014 г. по ч. гр. дело № 4677/2014 г. на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №101 от 20.07.2017 г. по в. гр. дело № 61/2017 г. на Силистренския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Първите два повдигнати въпроса са неотносими, по същите не е налице произнасяне на въззивния съд и не са обусловили решаващите изводи на съда.
Освен това има задължителна практика по прилагането на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като същата не се нуждае от осъвременяване поради промяна в обществените отношения. По въпроса дали правилото на чл.55, ал.2 ЗЗД е приложимо при фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, ППВС №1/1979 г. приема, че въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание, но не и при останалите фактически състави на чл.55, ал.1 ЗЗД или при фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
К. не е активно легитимиран да повдига посочения по-горе трети процесуалноправен въпрос. Това е така, защото се твърди, че другата страна е била лишена от възможност да участва в делото. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма.
Съобразно изхода на спора, на адвокат М. Т. трябва да се присъдят 590.20 лв. възнаграждение за особен представител в касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101 от 20.07.2017 г. по в. гр. дело № 61/2017 г. на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. И. Г., [населено място], да заплати на адвокат М. С. Т. АК – С., 590.20 лв. възнаграждение за особен представител.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.