2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 751
София, 14.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.06.12 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 388/ 2012 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез адв.Т. Балевски, против определение № 318 от 13.02.2012 год., по т.д.№ 526/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател/ заличен от Търговския регистър/ от 07.06.2011 год., за обезсилване на решение № 632/12.04.2011 год., по т.д.№ 526/ 2010 год. на същия Софийски апелативен съд, поради загубване на провосубектността си в хода на делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения, за процесуална незаконосъобразност.
Според частния жалбоподател обстоятелството, че въззивното решение по в.гр.д.№ 526/2010 год. на САпС към датата на подаване на настоящата молба не е влязло в сила и поради загубване качеството на ЮЛ на ответника е недопустимо, то не е налице процесуално пречка съдът, който го е постановил сам да го обезсили – арг. от чл.269, т.2 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваното въззивно определение, с което молбата на настоящия частен жалбоподател, [фирма] , с вх.№ 4573/-7.06.2011 год., за обезсилване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т.д.№ 526/2010 год. е оставена без уважение, по съображения, че заличаването на ТД- молител в Търговския регистър при АВ, обусловило загубване правосубектността му на ЮЛ има действие занапред, поради което е ирелевантно за осъществените до момента процесуални действия на съда и страните, вкл. и постановяване на въззивния съдебен акт, не е от категорията определения, за които законодателят е предвидил, че подлежат на последващ инстанционен контрол.
Същото няма преграждащ развитието на производството по делото характер, какъвто е притежавал предходният въззивен съдебен акт на Софийски апелативен съд, отменен с определение № 890/ 16Л 2.2011 год., по ч.т.д.№ 734/2011 год. на I-во т.о. на ВКС, поради което не попада в обхвата на чл.274, алЛ, тЛ ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изрЛ ГПК, а обжалваемостта му не е изрично предвидена от законодателя, за да намери приложение разпоредбата на чл.274, алЛ, т.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изрЛ ГПК. Следователно за настоящата инстанция отсъства процесуална възможност да се произнесе по основателността на въведените от частния жалбоподател оплаквания, като е необходимо де се посочи, че подадената до въззивния съд молба има уведомяващ го характер, за обстоятелство, което същият би могъл и служебно да констатира.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че след като молителят, считано от датата на заличаването си в Търговския регистър, поради конститутивния характер на извършеното вписване, е престанал да съществува в правния мир, то той не би могъл и валидно да инициира процесуално правоотношение пред касационния съд с подаване на частна касационна жалба.
Отделен в тази вр. остава въпросът дали посоченият в частната жалба пълномощник на несъществуващото ЮЛ- [фирма] разполага с надлежна представителна власт по отношение на същото след датата на заличаване на последното, но като ирелевантен за крайния правен резултат на делото в настоящата инстанция не следва да бъде обсъждан.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че по поставените пред въззивния съд процесуалноправни въпроси е налице трайно установена съдебна практика, изразена и в постановите по реда на чл.290 ГПК решения: №124/26.11.2009 год., по т.д.№ 152/2009 год. на I-во т.о. и № 58 от 31.07.2012 год., по т.д.№ 49/2011 год. на И-ро т.о., според която висящността на спор относно законосъобразността на самото заличаване на ТД, страна в производството, чието прекратяване се иска, не поддържа правосубектността на последното във всяко едно производство с негово участие, поради което при загубване качеството на надлежна страна в процеса и отсъствие на процесуална възможност за правоприемство, съдът служебно прекратява производството по делото.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на
вкс
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната жалба на ТД“Н.“ООД, със седалище [населено място], подадена чрез адв.Т. Балевски, с вх.№ 3020/22.03.2012 год. против определение № 318 от 13.02.2012 год., по т.д.№ 526/2010 год. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: