ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.751
гр. София, 15.11.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2515/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Б. Д. К. от [населено място] срещу решение от 16.01.2013 г. по т.д. № 3553/2012 на Софийски градски съд, с което е отменено частично първоинстанционното решение постановено по гр.д. №17 385/2011г. на СРС, и вместо него е постановено друго, с което искът на касатора срещу [фирма]-гр.София за сумата от 18 086,90 лева-застрахователно обезщетение по имуществена застраховкае отхвърлен като неоснователен.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Пълно автокаско” на собствения на ищеца л.а. „БМВ 535 Д”, с рег. [рег.номер на МПС] с покрит риск природни бедствия, включително ураганен вятър и проливен дъжд. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че при управление на лекия автомобил при внезапно появил се силен вятър и проливен дъжд в началото на м. юли 2010 г. вследствие на силна струя вода изхвърлена от друг минаващ лек автомобил двигателят на застрахованото МПС угаснал. Извикана била мобилна група от пътна помощ, която извозила автомобила до сервиза на БМВ в [населено място], където извършили ремонт на двигателя на автомобила като сменили блока с буталата на двигателя. Стойността на ремонта възлизала на 18 086,90 лева. За да отхвърли иска като неоснователен, решаващият въззивен състав е счел, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява вредите на двигателя да са в причинно-следствена връзка от проливния дъжд и обливането на автомобила с водна струя от минаващо край него друго МПС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за обема на покрития риск и за това, дали в случая е налице причинно-следствена връзка между вредите на двигателя е покритото застрахователно събитие .
Твърди се, че по тези въпроси е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС.
Предвид очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за правния въпрос и формулировката на същите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че първият въпрос няма характеристика на обуславящ изхода на спора, тъй като отговорът на съда за неоснователност на исковата претенция не почива на това, че природното бедствие проливен дъжд със силен вятър не попада в покритите рискове от застраховката, а на липсата на доказана причинно-следствена връзка между самите климатични условия и конкретната повредата на двигателя на автомобила, наложила смяна на буталата на двигателя в специализирания сервиз, за което в действителност липсват ангажирани надлежни доказателства.
Вторият въпрос е изцяло фактически, а не правен, доколкото причинно-следствената връзка се установява на база конкретното изясняване на фактите и на тази база направата на фактически логически изводи при решаване на спора във всеки един случай. Този въпрос би могъл да се съотнесе към евентуалната необоснованост на фактическите изводи на съда, което обаче не е предмет на проверка във фазата по допускане до касация/ чл.280 ал.1 ГПК/, а в тази по проверка на наличие на самите касационни основания / чл.281 т.3 ГПК/ . Ето защо в случая не е налице сочен от страна на касатора правен въпрос / т.е. такъв по тълкуване и прилагане на конкретна правна разпоредба/, който да се постави на дискреция по допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, което от своя страна възпрепятства допускане до касация /така:т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.01.2013 г. по т.д. № 3553/2012 на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.