3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври и две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 27/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. [фирма] – [населено място] срещу Решение № 150 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 213/ 2010 г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено Решение № 250 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 2084/2009 г. на Габровски районен съд, с което предявените искове са отхвърлени, и е постановено друго, с което Д. [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Т. Б. Б. и на Х. В. В. – двамата от [населено място] по 25 000 лв., на основание чл. 226 ал.1 КЗ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им И. Х. В., причинена при ПТП на 23.02.2008 г. до [населено място], обл. С. от Д. И. С., при управление на мотоциклет, с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, със законната лихва от 28.02.2008 г. – разликата до сумата по 70 000 лв. за всеки от ищците, за която са уважени исковете им в наказателното производство срещу деликвента и от която по 45 000 лв. са им изплатени от застрахователя. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като съществен материалноправен въпрос:за правото на пострадалите лица да получат обезщетение за вреди от застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност”, когато имат изпълнителен титул спрямо деликвента въз основа на уважени в наказателното производство граждански искове се решава противоречиво от съдилищата и по него има установена практика на ВКС: Р.№82/07.07.2009 г. по т.д.№ 28/2009 г. са ВКС, І ТО, Р.№127/ 19.03.2008 г. по т.д.№ 640/2007г. на І ТО и Опр.№ 101/20.04.2007 г. по ч.т.д.№ 85/ 2007 г. на ВКС, І ТО. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по изложения материално – правен въпрос и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Т. Б. Б. и Х. В. В. – двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват по същество жалбата,като неоснователна и не изразяват становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са били отхвърлени субективно съединени осъдителни искове, които са уважени, и които не са с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, но като се има предвид изведения от него правен въпрос, който е процесуален: при уважени искове по чл. 45 ЗЗД от всяко от увредените лица срещу деликвента, предявени в наказателния процес в размер по на 70 000 лв. и при изплатени от застрахователя на всеки от ищците по 45 000 лв., допустими ли са срещу застрахователя преки искове на всеки от пострадалите за разликата – по 25 000 лв. Така изложените въпроси и оплаквания касаят допустимостта на решението и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, затова следва да се отговори на оплакването за недопустимост на въззивното решение.
Въззивното решение не е недопустимо на посоченото основание. Съгласно ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”, вредата се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение срещу деликвента, а след окончателното удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане от деликвента на пълния размер на вредата, съответно плащане до размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя.
Тъй като застрахователят доброволно е изплатил на всеки от ищците по 45 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, допустимо е решението, с което исковете на всеки от ищците са уважени по 25 000 лв. до размера 70 000 лв., за който са били уважени в наказателния процес гражданските им искове по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента. За тези суми деликвентът не е извършил реално плащане, поради което решението, с което са уважени исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по ”Гражданска отговорност” не е недопустимо.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което за касационната инстанция жалбоподателят следва да плати на ответниците по жалбата 600 лв. -разноски. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 150 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 213/ 2010 г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. [фирма] – [населено място] да плати на Т. Б. Б. и Х. В. В. – двамата от [населено място] 600 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: