4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№751
София19.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 823/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 619 от 06.12.2013 г. по т.д. № 1100/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение №173 от 29.04.2013 г. по т.д. № 721/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд, и е постановено друго, с което с което исковете на [фирма]-гр. И., Република Турция, чрез адв.М. П. съдебен адрес: [населено място], пл.”М.. К. Видински” №6 ет.1 офис 4 срещу [фирма] – [населено място]:са уважени за 47 970 лв.- цена на продаден насипен цимент:за 6 248 лв. по Ф.№941724/ 26.04.2010 г.; за 6366 лв. по Ф. №941727/28.04.2010 г.; за 4 224 лв. по Ф.№941728/28.04.2010 г.;за 6 333 лв. по Ф.№ 941732/30.04.2010 г.; за 6 374 лв. по Ф.№941736/03.05.2010 г.; за 6386 лв. по Ф.№941738/ 05. 05.2010 г.;за 2 436 лв. по Ф.№941745/04.06.2010 г.; за 4 980 лв. по Ф. №941747/07.06.2010 г. и за 4 623 лв. по Ф.№941751/10.06.2010 г., със законната лихва от 03.10.2012 г., уважени са и исковете за обезщетение за забавено плащане за периода на забавата: по Ф.№ 941 724/26.04.2010г.- за1568.93 лв.; по Ф.№941727/28.04.2010 г. – за 1594. 95 лв.; по Ф.№941728/28.04.2010 г. – за 1058.27 лв.; по Ф.№941732/ 30.04.2010 г. – за 1583.09 лв.; по Ф.№941736/03.05.2010 г. – за 1587. 96 лв.; по Ф.№941738/05.05.2010 г. – за 1587.32 лв.; по Ф.№941745/04. 06.2010 г.-за 584.83 лв.; по Ф.№941747/07.06.2010г. – за 1191.36 лв., по Ф.№ 941751/10.06.2010 г. – за 1102.04 лв., уважени са и исковете за обезщетение за забавено плащане на сумите: по Ф.№941725/26.04. 2010 г. – за 178. 94 лв.; по Ф.№941730/29.04.2010 г. – за 123.30 лв. и по Ф.№941733/30.04.2010 г. – за 40.04 лв. Жалбоподателят излага оплакване за неправилност и необоснованост на решението.
В Изложение на касационни основания за допускане на касационна жалба поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: при липса на сключен писмен договор и фактури, които не съдържат подпис на купувача, може ли съдът да приеме, че страните са уговорили плащане по банков път цената на стоката по издадени от продавача 12 фактури, по който сочи, че приетото от съда е в противоречие с Р.№62/25.06.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 96/26.11.2009 г. по т.д.№ 380/2008 г. на ВКС, І т.о. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: допустимо ли е въззивният съд да приема за писмени договори фактури, които не съдържат всички необходими реквизити; при липса на писмени договори допустимо ли е да приема, че щом задълженията по 3 данъчни фактури от общо 12, са платени по банков път, то обичайната практика за плащане – по банков път – се отнася и за останалите 9 фактури; допустимо ли е въззивният съд да игнорира приети и неоспорени от страните доказателства, без да се мотивира затова; да изменя правното основание на иска, посочено в доклада; да обосновава решението на ново обстоятелство, въведено във въззивната жалба.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], Република Турция, чрез адв. М. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество касационната жалба, като неоснователна и не излага съображения по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което частично са уважени осъдителни искове по договор за продажба, цената на които не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
По въпроса при липса на сключен писмен договор, може ли съдът въз основа на фактури, които не съдържат подпис на купувача, да приеме, че страните са уговорили начин на плащане цената на стоката по банков път по издадени от продавача 12 фактури, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Въззвият съд, като е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че във връзка със създадените между страните отношения по доставка на цимент, продавачът в периода 05.03.2010 г. – 05.05.2010 г. е съставил 45 бр. данъчни фактури, в които е посочил начин на плащане „при доставка на стоката – банка посредник Финансбанк”, установено е, че по 36 от фактурите сумите са превеждани по банковата сметка на продавача, а не в брой, и не е възприел довода на купувача, че по процесните 9 фактури е платил в брой преди издаването им. (Купувачът по останалите 3 от процесните фактури е платил по банков път със забава, затова искът за цената е отхвърлен, решението в която част не е обжалвано от ищеца). Поради това, че във всички съставени от продавача фактури, в които е посочено плащане по банков път и това изискване е изпълнено от купувача по 3 от фактурите, съдът е приел за установен между страните този начин на плащане, а не е направил извода за уговорения начин на плащане само въз основа на фактури, които не съдържат подписа на купувача. Затова не може да се приеме, че е релевантен за делото въпросът, че по данъчни фактури, издадени от продавача, неподписани от купувача, съдът е приел, че страните са уговорили начин на плащане по банков път. По такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял, затова както и да се реши този въпрос, това не се отразява на изхода на спора.
С посочените от жалбоподателя Р.№62/25.06.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 96/26.11.2009 г. по т.д.№ 380/2008 г. на ВКС, І т.о. той не доказва, че въпросът за значението на едностранно съставени от страната данъчни фактури, е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. С Р. №62/25.06.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г. на ВКС, І т.о. е прието, че неподписани от получателя първични счетоводни документи, не са годни доказателства за извършени фактически действия по получаване на стоките, нито за облигационна обвързаност между страните по неформални договори за търговска продажба, а в Р.№ 96/26.11.2009 г. по т.д.№ 380/2008 г. на ВКС, І т.о. е прието, че фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, когато съдържа всички елементи, квалифициращи договора като такъв – вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, подписали като получател и предавател, време и място – и двете решения се неотносими към спора по делото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по останалите изложени от жалбоподателя въпроси за задълженията и правомощията на въззивния съд: допустимо ли е да приема за писмени договори фактури, които не съдържат всички необходими реквизити; при липса на писмени договори да приема каква е обичайната практика на страните относно начина на плащане въз основа на извършеното плащане на задълженията по 3 данъчни фактури от общо 12; да игнорира приети и неоспорени доказателства, без да се мотивира затова; да изменя правното основание на иска, посочено в доклада; да обосновава решението на ново обстоятелство, въведено във въззивната жалба. Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че по тези въпроси е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а и това основание не е налице, тъй като съгласно т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 619 от 06.12.2013 г. по т.д. № 1100/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: