ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 751
София, 02.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2816/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. З. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.М. Т. срещу решение № 81 от 27.2.2014 г по гр.дело № 489/13 г на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение от 8.4.13 г по гр.дело № 1796/12 г на Дупнишки районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. М. З. срещу [община] обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 922/11.5.12 г на кмета на Общината на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата ; за възстановяване на преди заеманата длъжност ”Главен специалист-образование” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4520 лв за времето от 14.5.12 г-14.11.12 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [община] не взема становище по същата.
От данните по делото се установява следното :
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и от.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.От доказателствата по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищеца е изпълнявал длъжността „главен специалист-образование” в [община].Същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2, от КТ, поради съкращаване в щата.С решение № 27 от 22.12.2011 г Общинският съвет Д. е приел нова структура на общинската администрация, съгласно която числеността на персонала е намалена от 117 на 100 щатни бройки като някои длъжности са премахнати, а други трансформирани.Новото длъжностно разписание е влязло в сила на 22.2.12 г, а съгласно него заеманата от ищеца длъжност е съкратена.Новосъздадената длъжност „главен специалист образование и спортни дейности” не е идентична с премахнатата. Трудовите функции на новосъздадената длъжност обхващат освен задълженията за организиране на общинската образователна политика и осигуряване задължителното обучение на учениците до 16 годишна възраст, така също и нови функции по разработване на предложения, свързани с политиката на общината в областта на спорта, изготвяне на общинска програма за развитие на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм сред младежта, координиране дейността на спортните клубове на територията на общината, организирането и провеждането на общински спортни мероприятия, разработване на проекти и анализи, свързани с развитие на спортната дейност, участие в комисии засягащи същата.Трудовите функции на премахнатата длъжност се свеждат само до координиране на образователната дейност на общинските училища, детски заведения и извънучилищни звена, съдействие в административно-управленската дейност на директорите, за здравно обслужване и осъществяване на основни ремонти на сградния фонд на същите.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел от правна страна, че е налице посоченото в уволнителната заповед основание по чл.328 ал.1 т.2-съкращаване в щата, тъй като заеманата от ищеца длъжност е съкратена, а новосъздадената длъжност „старши специалист образование и спортни дейности включва трудови задължения, съществено различаващи я от премахнатата длъжност.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1.Навел е доводи, че по процесуалноправния въпрос „длъжен ли е въззивния съд да излага мотиви за приетите от него в отменителното решение фактически и правни изводи” същото противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 13.7.1953 г, на ППВС № 2 от 30.11.1967 г и ТР № 1 от 4.1.2001 г на ВКС по гр.дело № 1/2000 г на ОСГК.Формулирал е, че материалноправните въпроси „налице ли е реално съкращение в щата, когато дадена длъжност се премахва, но същевременно се създава нова, при която се запазват съществените трудови функции, а се добавят несъществени такива, длъжен ли е работодателя да предложи на подлежащия на уволнение работник новосъздадената длъжност и следва ли да извърши подбор” са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 194 от 18.6.13 г по гр.дело №1100/12 на Четвърто ГО, решение № 375 от 29.6.2010 г по гр.дело № 754/09 г на Трето ГО, решение № 115 от 28.3.11 г по гр.дело № 1119/10 г на Четвърто ГО, решение № 154 от 18.4.11 г по гр.дело № 1279/10 на Трето ГО, решение № 498/13.1.2010 г по гр.дело № 1561/10 г на Четвърто ГО, решение № 184 от 2.6.11 г по гр.дело № 803/10 г на Четвърто ГО, решение № 66/28.3.13 г по гр.дело № 332/12 на Четвърто ГО, решение № 479/23.1.13 г по гр.дело № 82/12 г на Четвърто ГО, определение № 1000/3.8.2009 г по гр.дело № 754/09 г на Трето ГО, определение № 237816.12.08 г на ВКС по гр.дело № 4331808 г, определение № 880/20.6.12 г на ВКС по гр.дело № 27/12 г на Трето ГО и определение № 1048812.10.10 на ВКС по гр.дело № 736/10 на Четвърто ГО.
По първия въпрос.
Постановеното въззивно решение не противоречи на цитираната от касатора задължителна практика. В този смисъл са и решения по чл.290 от ГПК № 157/8.11.11 г по гр.дело № 823/2010 г на ВКС, Второ ТО, решение № 237/24.6.2010 г по гр.дело № 826/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, съгласно които изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон –чл.236 ал.2 от ГПК.Мотивите на въззивното решение макар и лаконични съдържат изложение на приетата фактическа обстановка, преценка на доводите на страните и правни изводи на базата на релевантните за спора факти. Съдът е подложил доказателствата на самостоятелна преценка и е приел, че същите обосновават неправилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на предявените искове.Следователно процесуалноправния въпрос поставен, от касатора не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По втория въпрос.Съгласно решение № 154 от 18.4.2011 г на ВКС по гр.дело № 1279/2010 г на Трето ГО уволнителното основание „съкращаване в щата” е налице и в случаите на т.нар.”трансформиране” на длъжности.Характерно за трансформирането е закриване на длъжност по щатното разписание и същевременно създаване на мястото на закритата длъжност на нова, но не като наименование, а като трудови функции.В комплекса на трудовите функции може да са включени изцяло или отчасти трудови функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени и съществено нови по своята характеристика функции.С решение № 75 от 27.3.2012 г, постановено по гр.дело № 924/11 г по реда на чл.290 от ГПК е прието, че когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения съкращението е реално.В случая на базата на сравнение на двете длъжностни характеристики е установено, че е налице различие не само в наименованието, но и в трудовите функции на двете длъжности.Обосновано е, че за новосъздадената длъжност са предвидени нови трудови задължения.Преценката за идентичност на трудовите функции е направена с оглед естеството на възложената работа.Липсата на пълно съвпадение в трудовите функции и задължения на двете длъжности е обосновало извода на съда, че е налице реално съкращение в щата. Тези изводите на въззивния съд изцяло съответстват на следните решения, съставляващи задължителна практика-№ 115 от 28.3.2011 г на ВКС, по гр.дело № 1119/2010 г на Четвърто ГО, решение № 154 от 18.4.2011 г на ВКС по гр.дело № 1278/10 на ВКС, трето ГО, решение № 498 от 13.1.2012 г на ВКС, по гр.дело № 1561/2010 г на Четвърто ГО, решение № 184 от 2.6.2011 г на ВКС по гр.дело № 803/10 на Четвърто ГО, които приемат, че макар и трудовите функции на премахнатата длъжност се запазват след като тези на новосъздадената длъжност не се изчерпват с тях, а предвиждат и нови, то е налице трансформация на длъжности, а извършеното съкращение е реално.
Останалите съдебни решения представени от касатора са неотносими към предмета на настоящия правен спор.Така напр. решение № 194/18.6.2013 г по гр.дело № 1100/12 г на ВКС, Четвърто ГО се отнася до случай на уволнение поради съкращаване в щата, при който ищецът се е позовавал на предварителна закрила по чл.333 ал.3 от КТ, тъй като твърди, че е бил председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” при ответното дружество.С решението е прието, че уволнението е незаконно на формално основание, поради което спорът не е разгледан по същество, а решението е отменено и исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ са уважени.С решение № 375 от 29.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 95/2009 г на Трето ГО.Второто решение се отнася до уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.6 от КТ-прекратяване на трудовия договор поради променени изисквания за заемане на длъжността.Очевидно настоящата хипотеза е различна от разгледаните в тези два съдебни акта, поради което не може да обоснове приложението на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Относно поставения от касатора материалноправен въпрос в частта му относно подбора.Съдебната практика по въпроса между кои работници и служители задължително следва да се извърши подбор е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения.С решение № 282 от 1.9.2011 г по гр.дело № 110/2010 г на Четвърто ГО е прието, че когато се определя кръга на лицата, които участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, които участват в него, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени.С въззивното решение законосъобразно е прието, че когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването се отнася до единствена щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор, съобразно критериите по чл.329 от КТ.Ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволнения работник не може да оспорва уволнението като незаконно на това основание-поради неупражнено право на подбор.В този смисъл решение № 625 от 1.10.2010 г по гр.дело № 177382009 г на ВКС, Четвърто ГО.Разглежданият случай е такъв.Премахнатата щатна бройка е била единствена, такава е и новосъздадената длъжност.За работодателя не се е породило задължение за извършване на подбор, който е в интерес на службата, поради което въззивното решение не противоречи на чл.329 ал.1 от КТ.
Представените от касатора и цитирани по горе определения на ВКС, постановени в производство по чл.288 от ГПК също нямат отношение към касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което не са част от т.нар. задължителна практика.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 27.2.2014 г по гр.дело № 489/13 г на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.