О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр. София, 21.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1658/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. А. – чрез адв. Г. Ч., срещу въззивно решение № 605/14.03. от 13.03.2018 г., постановено по т. д. № 5713/2017 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 6101 от 24.08.2017 г. по гр. д. № 17553/2013 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Р. Ж. А. против „Дженерали Застраховане” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 1 500 лв. до претендираните 25 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, и на „Дженерали Застраховане” АД са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част на основанията по чл.281, т.3 ГПК, поради което прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковата претенция в пълен размер и за присъждане на направените в хода на делото разноски. Навежда оплаквания, че решението е постановено в противоречие с принципите за справедливост, независимост и обективност и влошава положението му спрямо признатото с първоинстанционното решение право на обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на неправилна преценка на фактите и доказателствата, довела до необоснованост и незаконосъобразност на изводите относно действително причинените при произшествието увреждания и справедливия размер на дължимото обезщетение.
В изпълнение на дадени от въззивния съд указания е представено „изложение на касационни основания”, в което са приповторени поддържаните в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението, формулирани са въпроси, определени като „съществени материалноправни въпроси”, и са възпроизведени текстовете на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.
Ответникът по касация „Дженерали Застраховане” АД – [населено място], е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично решението на първата инстанция и да отхвърли предявения от Р. Ж. А. против „Дженерали Застраховане” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 1 500 лв. до претендираните 25 500 лв., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед единственото доказано по делото увреждане, получено при произшествието на 30.12.2008 г. – травма в областта на главата с охлузни рани, и произлезлите от него болки и страдания, справедливият размер на полагащото се на ищеца обезщетение е 1 500 лв.
След преценка на писмените доказателства по делото и на заключенията на съдебномедицинските експертизи въззивният съд е достигнал до извод, че получената от ищеца травма представлява лека увреда, придружена с кратко главоболие, от която няма неблагоприятни остатъчни последици. Като е взел предвид лекия характер на травмата, краткия възстановителен период, интензитета на търпените болки и страдания и момента на настъпване на произшествието, който е от значение и за лимитите на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, въззивният съд е счел за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на 25 500 лв.
Въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на иска за разликата над сумата 25 500 лв. основно със съображението, че ищецът не е доказал твърдението си в исковата молба за получена при произшествието друга тежка травма в областта на главата, установена около две години след инцидента, по повод на която е поставена диагноза „Преходни церебрални исхемични пристъпи и сродни синдроми”. Анализирайки заключенията на съдебномедицинските експертизи, съдът е приел, че констатациите в тях изключват категорично причинната връзка между произшествието и установената при преглед на ищеца корова мозъчна атрофия, заради която е поставена посочената диагноза.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната с касационната жалба част.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на този въпрос са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК не са тъждествени с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение, както и че в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали обжалваното пред него решение е правилно от гледна точка на основанията по чл.281, т.3 ГПК. След изменението на ГПК от ДВ бр.86/2017 г. правомощията на Върховния касационен съд в производството по чл.288 ГПК включват и проверка за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, която е налице в случаите, когато решението е постановено в явно нарушение на материалния и/или на процесуалния закон или на правилата на формалната логика.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като „съществени” за изхода на делото следните въпроси : „1. Справедливо, адекватно и обосновано ли е постановеното от САС решение на претърпените неимуществени вреди, предвид характера на уврежданията на ищеца Р. А.; 2. Обосновано ли е решението на САС с оглед на събраните доказателства и съществува ли противоречие между решението и доказателствата; 3. Дали има противоречие между присъденото от СГС обезщетение и присъденото от САС обезщетение за неимуществени вреди и характера и степента на тези вреди и дали постановеното от САС решение отговаря на нормата на чл.52 ЗЗД; 4. Адекватно на уврежданията ли е постановеното от САС решение; 5. Спазен ли е от САС принципът на закона за присъждане на справедливо и адекватно застрахователно обезщетение; 6. Съответства ли присъденото от САС обезщетение на събраните по делото доказателства или им противоречи; 7. С оглед динамиката при приложението на посочената правна норма /чл.52 ЗЗД/ включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено икономическите и социални условия в страната и следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да изразяват тези промени; 8. Какво означава изразът „обществен критерий за справедливост, актуален към определена дата” (в случая на ПТП), и регламентиран ли е подобен израз в правна/законова норма”. Допускането на касационно обжалване по поставените въпроси е аргументирано с твърдения, че те са разрешени от въззивния съд неправилно и в противоречие със задължителната практика в ППВС № 4/1968 г., с практика на ВКС по чл.290 ГПК и с практиката на други съдилища, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросите от № 1 до № 6 вкл. нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от цитираното тълкувателно решение. В съдържанието на въпросите са инкорпорирани доводи за неправилност на въззивното решение, които предполагат проверка от страна на касационната инстанция дали въззивният съд е преценил правилно фактите и доказателствата по делото и дали е приложил правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Извършването на такава проверка е възможно само при осъществяване на същинския касационен контрол по чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение се допусне до касационно обжалване, но не и в стадия за селектиране на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да се произнася по поддържаните в изложението допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от изложеното, по повод на първите шест въпроса следва да се отбележи, че въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди при съблюдаване на указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии, възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК (ред. ДВ бр.59/2007 г.) практика на ВКС, на част от която се е позовал касаторът. След изменението на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., противоречивата практика на съдилищата не е основание за допускане на касационно обжалване, освен ако противоречието не се дължи на нееднакво тълкуване и прилагане на конкретна законова разпоредба, предпоставящо допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представените с изложението решения на Софийски апелативен съд и на Пловдивски апелативен съд, на които според касатора въззивното решение противоречи в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, не доказват противоречиво прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД от съдилищата. Разликата в размерите на обезщетенията, определени с всяко от решенията, е обусловена от различната фактическа обстановка по делата, а не от неточно или противоречиво тълкуване на чл.52 ЗЗД, обосноваващо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това по приложението на чл.52 ЗЗД съществува задължителна съдебна практика, с която основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е несъвместимо. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че за въпросите от № 1 до № 6 не са изпълнени както общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, така и допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният под № 8 въпрос е абстрактен и няма характер на правен въпрос, включен в предмета на делото, поради което не следва да се обсъжда дали кореспондира със специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Единственият въпрос, който покрива изискването на чл.280, ал.1 ГПК, е въпрос № 7 – дали промените в обществено – икономическите условия в страната се отразяват на размера на обезщетението за неимуществени вреди. На поставения въпрос е даден положителен отговор в решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., и др. В посочените решения е прието, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита действащите към момента на настъпване на вредите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които са израз на променящите се обществени – икономически условия в страната, без на същите да се придава значението на самостоятелен критерий за размера на обезщетението. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съобразява размера на обезщетението с момента на настъпване на вредите, което включва и отчитане на съществуващите към този момент лимити на застрахователна отговорност. Произнасяйки се в този смисъл, съдът е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС по обсъждания въпрос и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Касаторът не се е позовал на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, изр.3 ГПК, а и доводите в жалбата и в изложението не насочват към очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на решението до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 5713/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са претендирани с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 605/14.03. от 13.03.2018 г., постановено по т. д. № 5713/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :