4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 751/22.10.2019
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2543 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 90/ 11.03.2019 г. по гр.д. № 110/ 2019 г., с което Окръжен съд – Велико Търново, като е потвърдил решение № 1117/ 19.11.2018 г. по гр.д. № 2265/ 2018 г. на Районен съд – Велико Търново, по исковете на Е. П. П. срещу „Диагностично консултативен център – 1 – Велико Търново“ ЕООД:
· признава за незаконна и отменя заповед № 70/ 11.05.2018 г., с която управителят дружеството на основание чл. 325, ал.1, т. 8 КТ е прекратил трудовото правоотношение с Е. П. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява Е. П. на длъжността „рентгенов лаборант“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· осъжда дружеството да заплати на Е. П. сумата 5 415.92 лв. – обезщетение за нереализиран доход от заплата в периода 14.05. – 05.11.2018 г., ведно със законните лихви от 16.07.2018 г. (чл. 328, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от „Диагностично консултативен център – 1 – Велико Търново“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд са се произнесе по всички оплаквания в жалбата и да отговори ясно и определено, точно и категорично на всички сложени по делото въпроси? 2. Какви са белезите, които характеризират понятието „длъжност“ по смисъла на КТ? 3. Единствено наименованието и шифърът по НКП ли са белезите, които определят каква е заеманата от работника/ служителя длъжност или част от това понятие са и длъжностната характеристика за последно изпълняваните трудови функции? 4. При преценка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ следва ли да се съобразят действително изпълняваните трудови функции или съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да се ръководи единствено от съдържанието на длъжностната характеристика? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд е решил процесуално-правния в противоречие с конкретни решения на ВКС и с ППлВС № 1/ 13.07.1953 г., а материално-правните – с решение № 328/ 07.09.2011 г. по гр.д. № 1013/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения (на чл. 269, изр. 2, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК) и нарушение на материалния закон (на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ). Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Е. П. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело по искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а исковете са уважени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но въпросите нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
По иска чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че доколкото трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, законосъобразното осъществяване на упражненото право на уволнение изисква да са били осъществени три кумулативни материални условия: 1) длъжността на ищеца да е определена за заемане с конкурс; 2) конкурсът да е проведен при спазване на законовите правила и 3) лицето, спечелило конкурса, да е постъпило на работа. Приел е, че събраните доказателства изключват първото условие. Мотивирал се е с трудовия договор и допълнителните споразумения. Намерил е, че по трудовия договор ищецът е заел длъжността „рентгенов лаборант“, а допълнителните споразумения не доказват постигнато съгласие за замяна на изпълняваните по нея трудови функции с тези на „старши рентгенов лаборант“, която работодателят е определил за заемане с конкурс.
Въззивният съд не е развил собствени мотиви, защо намира за неоснователно възражението, че страните са се съгласили ищецът да заеме длъжността „старши рентгенов лаборант“ вместо първоначално заетата „рентгенов лаборант“, а е препратил към мотивите на първата инстанция. Оплакването, че възражението е основателно, а неправилно е отхвърлено с първоинстанционното решение, е изтъкнато във въззивната жалба от ответника, сега касатор (чл. 272 ГПК). Въззивният съд е инкорпорирал като свои изводите на първата инстанция, че КТ изисква писмени доказателства за фактите по възражението, а документите по делото не ги установяват. От събраните писмени доказателства се установява, че с допълнителни споразумения работодателят е възлагал на ищеца да изпълнява срещу допълнително трудово възнаграждение частично функциите на „старши рентгенов лаборант“, наред с функциите „рентгенов лаборант“ по трудовия договор. Изявеното съгласие покрива изискванията на чл. 259, ал. 1, изр. 1 КТ, но не доказва заместването на едната длъжност с другата, но обяснява това, че на ищецът е била връчена длъжностна характеристика и за „старши рентгенов лаборант“, а и изготвяните от него графици в изпълнение на част от задълженията за нея.
Това са мотивите, при които въззивният съд е приел исковете за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени.
В отговора на исковата молба ответникът, сега касатор, е ангажирал свидетелски показания в установяване на фактите по възражението.
Във въззивна жалба е направил същото доказателствено искане, а го е обосновал с оплакването, че първата инстанция го е отхвърлила при съществено процесуално нарушение (чл. 266, ал. 3 ГПК).
Въззивният съд е оставил доказателственото искане без уважение с протоколно определение (чл. 267 ГПК).
При тези мотиви и процесуални действия процесуално-правният въпрос (първият повдигнат) обосновава решението. Начинът, по който въззивният съд го е решил обаче, не противоречи на решенията, на които касаторът се позовава. Те установяват практиката на ВКС в приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да реши спора според оплакванията в жалбата, а правомощието по чл. 272 ГПК не изключва задължението да развие собствени мотиви. Тълкувателните актове на ВС, а и на ВКС (Постановлението на Пленума на ВС, на което касаторът се позовава, а и т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС) изискват от въззивния съд, като инстанция по същество, да отговори ясно и определено, точно и категорично на всички поставени по делото въпроси. Действително по възражението срещу иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, но с тях ясно и определено, точно и категорично е обяснено, защо възражението е неоснователно. Поради това в конкретния случай мотивите съдържат и отговора на въпроса, защо това оплакване във въззивната жалба е неоснователно. Това, че касаторът е останал недоволен от този резултат, не обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, изр. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Не го осъществява и начинът, по който въззивният съд е процедирал по доказателственото искане в жалбата. В своята практика в приложението на чл. 269, изр. 1 ГПК Върховния касационен съд приема, че когато оплакването в жалбата се изразява в довод за допуснато процесуално нарушение, в резултат на което първата инстанция неправилно е отхвърлила доказателствено искане, въззивният съд се произнася с определение (чл. 267 ГПК), с което обосновава или изключва предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. С протоколното определение, с което въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане в жалбата, той се е произнесъл и по оплакването в жалбата за допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение при отказаните свидетелски показания. Даденото от него разрешение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС.
Повдигнатите от касатора материално-правни въпроси не обосновават решението. При решаването на спора не е поставян, респ. разискван въпрос за белезите, които характеризират понятието „длъжност“ по смисъла на КТ. Изводът, че възражението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователно, въззивният съд не е базирал на съображения от наименованието и/ или шифъра на длъжността „рентгенов лаборант“ или на длъжността „старши рентгенов лаборант“, която рабодателят е отредил за заемане с конкурс. Въззивният съд е съобразил трудовите функции, изпълнявани от ищеца към момента на прекратяването на трудовия договор – за длъжността „рентгенов лаборант“ и частично – за „старши рентгенов лаборант“, – така както е уговорено в допълнителните споразумения, но е отказал да приеме, че са заменили длъжността по трудовия договор с определената за конкурс. По материално-правните въпроси е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора, ответник по исковете, следва да се възложат разноските, направени от ответника по касация-ищец пред настоящата инстанция. Те се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 90/ 11.03.2019 г. по гр.д. № 110/ 2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Диагностично консултативен център – 1 – Велико Търново“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. П. П. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.