О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр.София, 22.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 639/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ж. А. Ж., М. А. Ж. и А. Ж. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 28 от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 26/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 2543/ 2011 г. и по този начин по иска на М. А. А. е развален сключеният с нотариален акт № **, т.**, н.д.№ ****/ **** г. на нотариус при Ямболски районен съд договор, с който А. И. А. и М. А. А. продават на дъщеря си Е. А. И. и на внуците си Ж. А. Ж. и М. А. Ж. срещу задължение за гледане и издръжка 50/ 446 ид.ч. от дворно място в [населено място], цялото от 446 кв.м., съставляващо парцел V-5020 в кв.41 по плана на града, заедно с целия първи етаж от масивната жилищна сграда, построена в това място, до размер 4/6 ид. ч.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите повдигат материалноправните въпроси допустимо ли е да бъде развален двустранен възмезден договор тогава, когато неизпълнението е незначително или когато длъжникът е изправна страна и налице ли е неизпълнение на договора тогава, когато прехвърлителят не оказва съдействие за изпълнение на задължението за гледане и издръжка, а приобретателят е трансформирал задължението си извънсъдебно, като е заплащал всички необходими консумативи, свързани с ползването на вещта. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр.д.№ 2/ 1981 г. на ОСГК на ВС. Излага и довод, че въззивният съд не е формирал собствени фактически и правни изводи при постановяване на обжалвания акт, а е преповторил съжденията на първата инстанция. На тези основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна М. А. А. оспорва жалбата като поддържа, че обжалваното решение не съдържа правни изводи, направени в нарушение на Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
И двата поставени от касаторите въпроса не обуславят въззивното решение. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на приобретателите по договора за издръжка и гледане за периода от февруари 2008 г. до февруари 2011 г. и че това неизпълнение не е незначително. Следователно без значение за изхода от спора е въпросът допустимо ли е развалянето на договора в случай, че е неизпълнената част от него е незначителна. Той би бил релевантен само ако въззивният съд, приемайки незначителност на неизпълнението, обоснове възникване на право договорът да бъде развален. Щом обаче от фактическа страна е прието значително неизпълнение (а фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не могат да бъдат проверявани за тяхната правилност), ирелевантно е за основателността на иска какъв би бил правният извод, в случай на незначително неизпълнение.
Без значение е и въпросът налице ли е трансформация на задължението на приобретателите по договора за издръжка и гледане в задължение за плащане на консумативите, свързани с ползването на прехвърления имот. Този въпрос се поставя тогава, когато се установи, че кредиторът по задължението за издръжка и гледане е изпаднал в забава. Такава фактическа констатация в обжалваното въззивно решение обаче няма, а както е посочено по-горе, ВКС няма правомощия в това производство да проверява верността на установените факти или да установява различни факти от тези, които са приети от инстанцията по същество. При положение, че по делото не е установена забава на кредитора, въпросът дали при определени обстоятелства в случай на такава забава длъжникът би се освободил от отговорност, не обуславя крайният изход от спора. По необуславящ въззивното решение въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Що се касае до твърденията на касатора, че въззивният съд не е изложил свои фактически и правни констатации по спора, те не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 от ГПК. Дори тези твърдения да бяха верни, те биха имали значението на касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и на основание за допускане на обжалването
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 28 от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 26/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: