3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 23.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 139/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 761 от 17.ХІ.2010 г. по т.д. № 747/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 69 от 24.ІІ.2010 г. по т.д. № 730/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ и е постановено друго, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], са отменени решенията, взети на 23.Х.2009 г. от ОС на съдружниците на [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като в петитума на исковата молба ищецът иска отмяна, като противозаконни, на всички решения, взети от ОС на 23.Х.2009 г. на [фирма] – [населено място], без да сочи кои разпоредби на ТЗ са нарушени, и едва с въззивната жалба релевира нарушение на чл. 137 ал. 3 ТЗ, което е недопустимо, съгласно ТР №1/6.ХІІ.2002 г. на ВКС по т.д.№ 1/2002 г. на ОСГК. Жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл по предходно решение на ОС от 5.ІІІ.2008 г. (по т.2), което не е предмет на обжалване. Счита, че въззивният съд е обосновал отмяната на взети от ОС на О. решения съобразно тяхната целесъобразност, включително и на вече влезли в сила предишни решения на ОС, което е недопустимо.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 74 ТЗ, който е уважен и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложените правни въпроси и с оглед правомощията на ВКС, съобразно т.1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, могат да се изведат разрешените по делото въпроси: допустимо ли е с въззивната жалба ищецът да релевира нарушение на чл. 137 ал. 3 ТЗ, когато в исковата молба не е посочил кои разпоредби на ТЗ са нарушени, за да поддържа, че са незаконосъобразни взетите от ОС решения, допустимо ли е въззивният съд да се произнася по предходно решение на ОС, което не е предмет на обжалване и може ли да обосновава основателността на иска с целесъобразността на взети от ОС решения.
Посочените въпроси, доколкото са релевантни за делото, не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, включително изразената в ТР №1/6.ХІІ.2002 г. на ВС по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК. За да обоснове незаконосъобразност на взетите от ОС на 23.Х.2009 г. решения, включително за изключването му като съдружник, ищецът е посочил в исковата молба, че решението за промяна предмета на дейност на дружеството, е взето при негово несъгласие, че останалите съдружници не могат да го задължат да се съгласи с такова решение, респ. да го изключат поради това, че пречи на дружеството. Като е преценявал дали е налице поведение на ищеца, възпрепятстващо вземане на решение за допълване предмета на дейност и съставлява ли то действие против интересите на дружеството, както и налице ли е неизпълнение от ищеца на предишни решения на ОС – основания, за които е отправено предупреждението за изключване по чл. 126 ал. 3 т. т. 2 и т. 3 ТЗ, въззивният съд е коментирал предишните решения, взети от ОС, посочил е, че за ищеца са задължителни само решенията, взети в пределите на компетентността на ОС, отразил е изискуемото се от чл. 137 ал. 3 вр. ал. 2 т. 1 ТЗ мнозинство и е приел, че начинът на гласуване на ищеца по въпроса за допълване предмета на дейност, не може да се третира като поведение, насочено против интересите на дружеството, както и че не е налице неизпълнение от ищеца на решения на ОС. Установяването на фактите, обосноваващи вземането на решенията от ОС, е част от преценката на съда за материална законосъобразност на решенията, включително на решението за изключването на ищеца заради отказа да се промени предмета на дейност на дружеството, тъй като тази преценка е свързана с доказване основанието за изключване – действа ли ищецът против интересите на дружеството и изпълнява ли взети от ОС предходни решения, а не се касае за преценка за целесъобразност на решенията, предмет на иска по чл. 74 ал. 1 ТЗ.
С така разрешените въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в ТР №1/6.ХІІ.2002 г. по тълк.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВС. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 761 от 17.ХІ.2010 г. по т.д. № 747/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: