О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 23.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 729/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във вр. с чл.121 ГПК по повод подадена частна жалба от „Д”ЕООД, гр. С. с вх. №57735/29.10.2009 год.на Софийския градски съд срещу определение от 18.09.2009 год. по ч.гр.д. №8535/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І. О., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение от 05.06.2009 год. по гр.д. №24171/09 год. на Софийския районен съд, 53 състав, с което е уважено възражението за местна неподсъдност на ответника ”Д” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П.. Д. е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд и е прекратено производството пред Софийския районен съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, евентуално неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.291, т.3 ГПК. Навежда довода, че възражението за местна неподсъдност е направено от адвокат Я, който не упълномощен от представляващия дружеството по съответния ред. По делото няма доказателства за връчен препис от исковата молба, поради което не е спазен и срокът по чл.119, ал.3 ГПК за възражението за местна неподсъдност.
Като основания за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК сочи ”произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Подържа, че тези въпроси са разрешени противоречиво от съдилищата. В подкрепа на довода си е представил О. №12004 от 11.11.2008 по адм.д. №7195/2008 год. на ВАС, V отд., Определение №100 от 09.10.2008 год. по гр.д. №2674/2008 год. на ВКС, V Г. О. О. №10950 от 22.10..2008 год. по адм.д. №1275/2008 год. на ВАС, І отд., Определение №112 от 20.02.2009 год. по т.д. №2/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. О. №138 от 19.03.2009 год. по ч.т.д. №23/2009 год. на ВКС, І Т. О., О. №10798 от 26.11.2003 год. по адм.д. №6211/2003 год. на ВАС, V отд.
Ответникът „Д” ЕООД оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./, приложима и за частните касационни производства съгласно чл.274, ал.3 ГПК, е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане и на частната касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното определение.
Частният жалбоподател не е посочил основното водещо основание за селектиране на частната касационна жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на частната жалба. Произнасянето на съда по него, индивидуализиран чрез петитума на частната жалба, представлява разрешаването на този правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Преповтаряните от частния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното определение, съдържащи се в раздел ІІІ от частната касационна жалба, имащ характер на изложение към нея по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Не е спазено и изискването за точно и мотивирано изложение на процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, както задължава това чл.284, ал.3, т.1 във вр. сал.1,т.3 ГПК. Позоваването само на текста на закона въобще не представлява формулирането на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Не посочването на общото основание за селектиране на частната касационна жалба само по себе си е достатъчно основание за недопускането й до касационно обжалване. В случая, обаче, не е налице и допълнителното основание за касационно обжалване- противоречивото му разрешаване от съдилищата. Представената практика на ВКС е по различни други процесуалноправни въпроси като разграничение между законната представителна власт като предпоставка за предявяване на иска и възможността за последващо потвърждаване на извършените действия без представителна власт, задължителните реквизити на въззивната жалба и др. Представената практика на ВАС е неотносима, тъй като предмет на регламентиране с ГПК са граждански правоотношения, а не административни такива.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.09.2009 год. по ч.гр.д. №8535/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І. О
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: