О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 30.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1419 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ФАНДЪКОВ 2010”ЕООД, [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 30 от 04.01.2019г., по в.гр.д.№ 7694/2018г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд № 338393 / 14.02.2018 г., по гр.д.№ 50600 / 2017 г. за уважаване на предявения от „ИМИДЖ 21” ЕООД срещу касатора като ответник, частичен иск по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД във вр. с чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумата 24 500 лв., представляваща двойния размер на задатък, даден по сключен на 29.06.2012 г.предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот – апартамент със склад, подробно индивидуализиран в същия и в тежест на касатора са възложени направените деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 3 580 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила при преценка на ангажираните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, което според изложеното от жалбоподателя, е обусловило и изграждане на необоснован правен извод за осъществени елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и основателност на искането за връщане на дадения задатък на отпаднало основание.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК(редакция до изм. с ДВ бр.86 / 2017 г.). Твърдението е, че възприетото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС по следните определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1. „Следва ли страната, която разваля един договор да е изправна страна по същия?”; 2.” Допустимо ли е да се разваля договор, за който по делото са събрани гласни доказателства, че е изпълнен?” и 3.”Следва ли съдът да съобрази всички събрани по делото доказателства при формиране на вътрешното си убеждение и изготвяне на мотиви в постановеното решение?”
Ответникът по касационната жалба в срока за отговор възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни доводи за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изразява несъгласие и с въведените касационни основания, считайки ги за недоказани, предвид безспорно установената по делото фактическа обстановка.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното от страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, своевременно въведените доводи и възражения, е приел, че с предварителен договор от 29.06.2012 г. ответникът „ФАНДЪКОВ 2010” ЕООД се е задължил да продаде на ищеца „ИМИДЖ 21” ЕООД апартамент № 7 в новострояща се жилищна сграда, находяща се в [населено място], район С.,[жк], на [улица], заедно със склад № 4, подробно описани в същия, при краен срок за сключване на окончателен договор до 30.09.2013 г. и продажна цена общо от 130 000 лева, формирана от : 43 000 лв. – задатък, 90 000 лв., платими на различни етапи, но в срок до 18.05.2013 г. и 40 000 лв., които да заплати в едномесечен срок от нотариалното прехвърляне на имота. За безспорни между страните и установени в хода на делото са приети и фактите, че ищецът е престирал на ответното дружество по банков път както сумата от 43 000 лв. – задатък по договора, така и останалите уговорени с предварителния договор суми в посочените в същия срокове, като преди предявяване на разглеждания пред съда иск, основан на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, собствеността на процесния апартамент, заедно с принадлежащите части, предмет на предварителната продажба е прехвърлена от продавача „ФАНДЪКОВ 2010” ЕООД на трето за делото лице – Е. –Ф. Т. П.. Позовавайки се на изправността на купувач по предварителния договор и на създадената от ответника правна невъзможност да изпълни задължението си по същия, тъй като не е носител на правото, което е следвало да прехвърли на съконтрахента си, въззивният съд е изградил правен извод, че процесната предварителна продажба е надлежно развалена с материализираното в исковата молба волеизявление на ищеца, редовно достигнало до длъжника. Съобразявайки още, че с изричната договорна клауза на т.12, ал.1, п.1 страните по спора са изключили възможността, в сочената хипотеза на отчуждаване на имота, да се дава нов срок за изпълнение от продавача, както и че с осъществените след сключване на процесния договор правни действия, последният е създал обективна невъзможност за изпълнение на основното си задължение, решаващият състав на Софийски градски съд е отрекъл да е налице хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД – неизпълнената част от договора да е незначителна спрямо конкретния интерес на кредитора. Предвид отсъствието на изрично одобрение от „ИМИДЖ 21” ЕООД, заявено към датата на извършеното от ответника прехвърляне собствеността върху процесния апартамент на трето за настоящия правен спор, лице, вкл. манифестирано чрез съответни конклудентни действия, както и липса на ангажирани в хода на процеса допустими от ГПК доказателства, че осъщественото впоследствие прехвърляне на същия този недвижим имот от третото лице( П.) на ищеца по делото е в резултат на надлежно възникнало основание за изпълнение на чужд дълг (този на ответното търговско дружество) решаващият състав на въззивната инстанция е преценил като неоснователно възражението на „ФАНДЪКОВ 2010” ЕООД за заместването му в дълга по см. на чл.102 ЗЗД и е приел за осъществени елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното решение дава основание да се приеме, че касационното обжалване на следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване и който е основна предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая въпроси № 1 и № 3, макар и непрецизно формулирани имат обуславящо значение за изхода на делото и обосновават общия критерий за селекция по чл.280, ал.1 ГПК. Недоказана е поддържаната допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация – селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд изцяло се е съобразил с формираната по същите съдебна практика.
Преценявайки елементите от фактическия състав на чл.87, ал.2 ЗЗД решаващият състав на СГС е обсъдил детайлно поведението на всеки един от съконтрахентите във вр. с изпълнение на съответните поети от тях, по предварителната продажба, задължения. Въз основа на съвкупната преценка на ангажираните в тази насока доказателства е счел за установено, че съобразно извършените от купувача поетапни плащания на покупната цена – размера на престираните суми и сроковете на престация, той е изправна страна по предварителния договор за продажба и разполага с потестативното преобразуващо право на едностранното му разваляне поради безспорното длъжниково неизпълнение – прехвърляне имота, предмет на същия, на трето лице.
Последователната и трайно непротиворечива практика на ВКС, на която жалбоподателят се позовава е в посочения смисъл. Според приетото и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС по чл.290 ГПК: № 203 от 30.01.2012 г., по т.д.№ 116 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 178 от 12.11.2010 г., по т.д.№ 60/2010 г. на ІІ т.о. и др., за да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, надлежно упражнено потестативно право на разваляне, което е предпоставено от виновно неизпълнение от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора, отправил едностранното волеизявление за разваляне, вкл. материализирано в искова молба за връщане на даденото. Според приетото от съставите на ВКС, за да е изправен кредиторът по см. на чл.87 ЗЗД, означава той да е изпълнил насрещното си задължение по сделката или да е бил готов да изпълни-да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за изпълнението на длъжника. Същевременно според непротиворечивата практика на касационната инстанция безусловното изявление за разваляне на договора в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД е приложимо, както когато е настъпила обективна невъзможност за неизпълнение, за която длъжникът отговаря, така при безполезност от изпълнението за кредитора, при фикс- сделките, или при изрична уговорка между съконтрахентите, в рамките на установената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, каквото в случая, както е приел Софийски градски съд, се явява и договорната клауза на т.12, ал.1, т.1 от процесния договор.
В. допълнителен критерий за селекция не намира приложение и по отношение на поставения процесуалноправен въпрос.
Според задължителната съдебна практика, изразена в : ППВС № 1/ 53 г.; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, която безусловно споделяща се и от настоящия съдебен състав, е изразена в служебно известните му, наред с цитираните от касатора, съдебни решения: № 134 /30.12.13 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о.; № 536/19.12.12 г. по гр. д. № 89/12 г. на IV г.о. ; № 37/29.03.12 г. по гр. д. № 241/11 г. на I г.о.; № 66/05.07.2012 г. по т. д. № 376/2011 г. на I г. о. и мн.др. , въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, при съобразяване въведените с въззивната жалба оплаквания.
Осъществявайки проверката на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е задължен, в качеството си на съд по съществото на спора, а не контролно- отменителна инстанция, да изложи и свои собствени фактически констатации и правни изводи в съобразителната част на поставения съдебен акт. Съобразявайки именно тази практика на ВКС въззивната инстанция е извършила самостоятелен анализ на всички събрани по делото допустими доказателства, относими както към поетите от съконтрахентите по процесния предварителен договор задължения и тяхното изпълнение, така и към твърдяното с отговора на исковата молба заместване в дълг и наличието на основание за изпълнение задължението на ответника от третото за спора лице. Въз основа на съвкупната преценка на ангажираните доказателства е прието за доказано и договорното неизпълнение на ответника, обусловило надлежно възникналото за ищеца и успешно упражнено чрез исковата му молба потестативно право да развали предварителния договор в съответствие с уговорените от съконтрахентите условия в т.12, ал.1, т.1 – липса на задължение за даване нов срок за изпълнение от продавача.
Що се касае до правилността на извършената от въззивния съд преценка на доказателствения материал по делото, която всъщност касаторът оспорва, тя не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и не подлежи на инстанционен контрол в същото.
Въпрос № 2 няма претендираното от касатора значение, тъй като е въведен с оглед становището му, че със сделката от 29. 08.2014 г., по силата на която третото за спора лице П. е придобила собствеността на процесния недвижим имот, е изпълнена хипотезата на заместване в дълг, отречено като неоснователно от въззивната инстанция след преценка на събраните по делото доказателства и установена въз основа на тях липса на съгласие или одобрение на сделката от купувача по предварителния договор „ИМИДЖ 21”ЕООД.
Нещо повече, изрично Софийски градски съд е счел, че доколкото заместването на длъжника без съгласието на кредитора няма сила за последния, именно с така извършеното прехвърляне собствеността на третото за спора лице(П.), ответникът „ФАНДЪКОВ 2010”ЕООД се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си по предварителния договор с ищеца, което изключва и необходимостта от даване на допълнителен срок за изпълнение. Следователно поставен извън решаващите мотиви на въззивния съдебен акт с този въпрос не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата му, според т.1 на ТР №1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС , е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат въведените допълнителни селективни основания.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала присъждане на направените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски. Последните с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и се следват, но само при доказано реално извършване на същите, каквито доказателства в срока за отговор на касационната жалба не са представени, въпреки съдържащото се в същия твърдение в противен смисъл.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 30 от 04.01.2019г., по в.гр.д.№ 7694/2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: