О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 04.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело №710/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от В. В. Д., [населено място], чрез адвокат И. М., с вх.№8617 от 12.04.2011 год. на Пловдивския окръжен съд срещу Определение № 502 от 21.02.2011 год. по в.ч.гр.д.№173/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение от 09.07.2010 год. по ч.гр.д.№10547/2010 год. на Пловдивския районен съд, ХІV гр.състав, с което е отхвърлена квалифицираната като подадена от В. В. Д., [населено място] молба с правно основание чл.36, ал.1 ЗОЗ, в редакция ДВ бр.34/25.04.2006 год., всъщност приложима редакция ДВ бр.43 от 20.05.2005 год., за спиране на основание чл.250 ГПК, отм. на изпълнението, предприето по реда на Закон за особените залози от [фирма], което изпълнение се състои във вписване под №20080012900805 в Централния регистър на особените залози на пристъпване на изпълнение върху заложеното имущество, представляващо 50 000 обикновени поименни налични акции с право на глас от капитала на [фирма] с номинална стойност 1 лв. всяка и с обща номинална стойност 50 000 лв. от №1 до №50, емисия 1/24.01.2006 год./временно удостоверение №1 от 24.01.2006 год., собственост на частния жалбоподател и залогодател. Районният съд е отхвърлил молбата за спиране, тъй като е приел, че няма данни за образувано изпълнително производство по реда на чл.323 ГПК, отм. Пловдивският окръжен съд е потвърдил крайните изводи на районния съд, но по съображения за липса на правен интерес от исканото спиране, тъй като изпълнението върху притежаваните от молителя и настоящ жалбоподател Д. акции е приключило/ С представения алонж към временно удостоверение №1/24.01.2006 год. се удостоверява, че акциите, собственост на жалбоподателя Д. от капитала на [фирма], са били прехвърлени на 16.07.2008 год. на Б./Пропърти 3/Л./вж.стр.32 от гр.д.№2847/2009 год. на Пловдивския окръжен съд/.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в противоречие с установената фактическа обстановка и на материалния закон. Моли на основание чл.36, ал.1 ЗОЗ във вр. с чл.250 ГПК,отм. да бъде постановено исканото спиране на изпълнението. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, поставя правни въпроси за правната природа на производството по чл.32 и сл.ЗОЗ; кои са предпоставките за приложение на чл.36 ЗОЗ- дали само в рамките на образувано производство на принудително изпълнение чрез намесата на съдебен изпълнител или и в хипотезата, когато изпълнението се привежда по частен ред от заложния кредитор без съдействие на съдебен изпълнител?
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд, постановено на основание чл.250 ГПК,отм. не подлежи на касационен контрол. Определенията, подлежащи на касационен контрол, са изчерпателно изброени в чл.274, ал.3 ГПК. Определението по чл.250 ГПК, отм., с което съдът се произнася за спиране на изпълнението, не попада сред тях. То има привременен характер по отношение на исковото производство, поради което с него съдът не разрешава по същество друго спорно производство по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК. С ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК, т.6 е прието, че определенията по чл.250 ГПК подлежат на двуинстанционното разглеждане, което на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. В. Д., [населено място] срещу Определение № 502 от 21.02.2011 год. по в.ч.гр.д.№173/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение от 09.07.2010 год. по ч.гр.д.№10547/2010 год. на Пловдивския районен съд, ХІV гр.състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: