О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 19.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №650/2011 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Л. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. М., срещу определение от 29.04.2010 г. по гр. дело №1137/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ е изменено решение №156 от 23.02.2010 г. по гр. дело №1137/2006 г. на Софийския апелативен съд и на жалбоподателя са присъдени 7.80 лв. деловодни разноски за въззивното производство. С въззивното решение е отменено решение от 28.12.2004 г. по гр. дело №90/2002 г. на Софийския градски съд, с което Г. Б. П. е бил осъден да заплати на Д. Л. К. сумите 8 000 лв. и 900 щ.д. Въззивният съд е отхвърлил този иск и е уважил евентуално предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Д. Л. К. срещу [фирма], [населено място], за сумите 8 000 лв. и 900 щ.д.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него неправилно въззивният съд е приел, че трябва да му се присъдят само разноските за въззивното производство. Счита, че следва да му се присъдят и разноските за първоинстанционното производство.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Установено е по делото, че с молба от 16.04.2010 год. Д. Л. К. е поискал изменение на решение №156 от 23.02.2010 г. по гр. дело №1137/2006 г. на Софийския апелативен съд като ответникът [фирма] бъде осъден да му заплати направените деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното производство. С обжалваното определение са му присъдени само направените разноски във въззивното производство. След като предявеният иск е бил уважен, то ответникът, срещу когото е постановено решението носи отговорност и за разноските, направени в първоинстанционното производство. Те са общо 480 лв. В тях не се включва уговореното, но незаплатено адвокатско възнаграждение от 200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2004 г. Това е така, защото договорът като диспозитивен документ удостоверява съдържанието на уговорените насрещни права и задължения на страните, а изпълнението им се удостоверява със свидетелстващ документ – разписка. В случая разписката, която съществува като част от текста на договора не е попълнена, нито такава е представена като отделен документ. По същите съображения не може да бъде присъдено и уговореното възнаграждение от 150 лв. по договора за правна защита и съдействие от 26.05.2008 г., представен във въззивното производство. Договорът за правна защита и съдействие от 23.03.2010 г. е сключен след приключване на въззивното производство и възнаграждението от 400 лв. по него е изплатено тогава, поради което също не може да бъде включено в направените разноски. Ето защо за въззивното производство на молителя се дължат 7.80 лв. – заплатен такси за преписи от документи или общо следва да му се присъдят 487.80 лв.
Това налага отмяна на обжалваното определение и присъждане на Д. Л. К. деловодни разноски в размер на 487.80 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 29.04.2010 г. по гр. дело №1137/2006 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Д. Л. К., [населено място], 487.80 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.