О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2022/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. И. Б. е обжалвала въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V* от 18.05.2009г. по гр.. № 125/2009г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, приподписана е от адвокат и отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът П. Н. М. е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, а и по същество жалбата е неоснователна.
Производствонто е за делба във фазата по допускането.
Бургаският окръжен съд е потвърдил изцяло решението на Бургаския районен съд № Х* от 11.11.2008г. по гр.д. № 659/2008г. , с което е допусната делба на недвижим имот – апартамент в гр. Б. ул.”Г” № 82 ет.5 ап.14 при части 318 600/837 200 за П. Н. М. и 518 600/837 200 ид.ч. за Т. И. Б..
Съдът е приел, че страните по делото са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с развод. По време на брака с нот.акт № 56/1996г. двамата съпрузи са закупили от ЕТ „Кръстев и с-ие 46” правото на строеж на апартамент, който е предмет на делбата като преди това съпругата е сключила предварителен договор .говорената цена е платена на три вноски общо в размер на 837 200лв. /неденоминирани/. От тази сума лична на съпругата е била сумата 200 000лв. и в такъв размер е прието преобразуване на лично имущество на основание чл.21 ал.2 СК/отм./, а за разликата, който е покрита със семейни средства е прието, че е съпружеска имуществена общност..
По оплакването на въззивницата , че районният съд не е разгледал възражението й за нищожност на договора поради липса на предмет съдът е изложил съображения, че то не е направено в преклузивните срокове по чл. 131 и 342 ГПК, но тъй като за нищожността е длъжен да следи служебно, го е разгледал като е приел, че от събраните по делото доказателства не се доказва , че сградата е била завършена в груб строеж към момента на продажбата на правото на строеж.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа , че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК тъй като по въпросите прилага ли се преклузията на чл.133 във връзка с чл.131 ГПК и в особените искови производства и в частност за съдебната делба и допустимо ли е възражения за нищожност на гражданскоправна сделка да се правят в първото заседание по делото липсва съдебна практика на ВКС и с разглеждането на касационната жалба биха се ограничили и отстранили грешки при прилагане на новия процесуален закон. От данните по делото обаче се установява, това е констатирал и въззивният съд, че възражение за нищожност на договора за продажба поради липса на предмет не е направено нито в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, нито в първото заседание по делото, следователно не се налага да се тълкува разпоредбата на чл. 133 ГПК във връзка с чл. 342 ГПК и поставеният въпрос е неотносим към предмета на спора.
Вторият процесуален въпрос е важи ли преклузията на чл.133 ГПК по отношение на възраженията за нищожност на договора, от който ищецът твърди, че е възникнала съсобственост с оглед принципа на служебното начало в гражданския процес, прогласен в чл.7 ГПК и задължението на съда по чл.10 ГПК да съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.
Касаторката се позовава на решения на ВКС № 212 от 23.05.1989г. гр.д. № 132/1989г., решение 561 от 06.10.2004г. по гр.д. № 1885/2003г. ТК е др. Всички те обаче са постановени по отменения ГПК, при действието на който нямаше преклузивни срокове за правоизключващи възражения и посочване на доказателства пред двете инстанции по същество и не могат да служат като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Но дори и по същество няма противоречие между тях и мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд е разгледал възражението, макар да е приел, че е направено несвоевременно застъпвайки становището, че и по действащия ГПК ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, а в случая и от събраните по делото доказателства не е установено твърдението за липса на предмет на правото на строеж поради реализирането му. С оглед на изложеното не е налице общата предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК – не са формулирани правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са формирали решаващите му изводи, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V* от 18.05.2009г. по гр.. № 125/2009г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: