О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 21.07. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 216/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 20 от 25.03.2008 г. по гр.д. №796 /2007 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 2182/ 16.07.2008 г. по гр.д. №1576/2008 г. на Пловдивски окръжен съд е уважен иск по чл.109 ЗС и ответникът Н. Г. П. е осъден да премахне стълбището до покрива на гаража си, както и движимите вещи, които е разположил в частта от съсобствения имот, ползвана от ищеца Г. Г. П..
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита че е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Относно допустимостта на жалба се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания да се допусне разглеждането й.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са братя и съсобственици на общ имот, като са разпределили реално ползването му. Всеки има в частта си и второстепенни стопански постройки.становено е, че ответникът е направил външна стълба, чрез която достига до покрива на гаража си, но така че стълбата е разположена до сграда на ищеца. Освен това в дворното място, ползвано от ищеца е събрал различни стари вещи, които отказва да премести. Тъй като с тези си действия пречи на ищеца да упражнява спокойно правото си на собственост върху реално определената му част от парцела, съдът е приел, че искът по чл.109 ЗС е основателен и осъдил ответника да преустанови неправомерните си действия и да премахне стълбата и движимите вещи.
Според жалбата решаващ за изхода на делото е въпросът дали чл.109 ЗС намира приложение, когато с определени действия или поведение се пречи, но не на собственика да упражнява правата си върху имота, а на трето лице, което го ползва. Този въпрос се поставя във връзка с данните по делото, че постройката, до която е поставена стълбата и дворното място пред нея се ползват не от ищеца, а от неговия син, който е член на домакинството. Поддържа се, че този съществен материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.109 ЗС, като се представят и четири решения на отделни състави на съда по конкретни дела. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
След като разгледа доводите на касатора и представените решения и ги съпостави с обжалваното, настоящият състав намира, че не се потвърждава становището за противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Тези решения са в съответствие с постоянната практика на ВКС, че искът по чл.109 ЗС е приложим когато има действия, поведение или поддържане на състояние, с които се пречи на упражняването на правото на собственост, като е без значение дали собственикът владее лично, или чрез другиго имота си. Не е спорно и това, че искът може да се води и между съсобственици. Обжалваното решение е постановено, след като е установено, че ответникът е предприел описаните действия и те по своето естество съставляват пречки и смущават ползването на имота от страна на другия съсобственик, поради което решението не се отклонява, а следва постоянната съдебна практика по този вид дела, обобщена и в ТР № 31/ 84 г. на ОСГК на ВС.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази хипотеза е необходимо конкретният казус да поставя въпроси, които надхвърлят значението за отделното дело, така че разглеждането му би имало принципно значение, тъй като би допринесло за точното прилагане на закона при други сходни случаи и за уеднаквяване на съдебната практика, както и за развитието на правото- неща, които в настоящия случай не се установяват.
По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от Н. Г. П. против решение № 2182/ 16.07.2008 г. №1576/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Осъжда Н. Г. П. от гр. П., ул. “М” 25, вх.ІІ да заплати на Г. Г. П. разноски по делото за настоящото производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: