О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 104/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на ПК”А. М.”, със седалище и адрес на управление [населено място], против решение № ІІ-140/08.01.2010 год. по гр.дело № 85/2009 год. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 231/13.10.2006 год. по гр.дело № 216/2005 год. на Районен съд-Айтос и вместо него е прието, че О., А. и Л. Р. са собственици на ? ид.част от недвижим имот, с площ 1132 кв.м., ведно с построената в имота сграда/бивш дарак/ и пристроената към нея сграда, със застроена площ общо за двете сгради от 362.97 кв.м. и уважил в тази част иска по чл.108 ЗС. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. К. Р. и Л. В. Р. от [населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по следните съображения: не е налице противоречие с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос за допуснатото уточнение на исковата молба, по отношение на претендираните в недвижимия имот сгради, защото това уточнение е наложено със задължителните указания в отменителното решение на касационния съд по гр.дело № 4697/2007 год. на ВКС на РБ и въззивният съд е бил длъжен да изиска това уточнение, поради допуснатия пропуск в петитума на исковата молба.
Не е налице противоречие с ТР № 6/2006 год. по гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК-т.3, според която наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разшири приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към 22.11.1997 год., когато влиза в сила ЗОСОИ, защото задължителните му указания са неприложими към реституционния ЗВСОНИ/ДВ, бр.15/21.02.1992 год./. Според чл.2, ал.1 от същия закон възстановява се собствеността върху имотите, отчуждени по изброените в правната норма закони, между които е и Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия /обн., ДВ, бр.302/1947 год./, по който закон е отчужден процесния имот, видно от акт за завземане на недвижим имот, собственост на наследодателя на ищците, за държавен от 06.05.1950 год. В същия акт № */06.05.1950 год. е посочена квадратурата на масивна сграда, служеща за дараци, застроена на 362 кв.м. и незастроено дворно място от 1265 кв.м., по отношение на която квадратура е признато правото на възстановяване, по реституционния ЗВСОНИ, защото съществува реално до размерите, в които е отчуждена, т.е. въззивното решение е съобразено и по този правен въпрос с постоянната съдебна практика и конкретно с ТР № 1/1995 год.
По изложените съображения и като констатира, че по третото основание – на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се поддържат аргументи, касационният съд счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІІ-140/08.01.2010 год. по гр.дело № 85/2009 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на ПК”А. М.”, със седалище и адрес на управление [населено място], с вх.№ 34847/10.05.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: