3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
София, 14.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 388 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Неджейтин И. Ш. срещу Решение № 409 от 14.10.2014 год. по гр.д.№ 702/2014 год. на Хасковския окръжен съд.
С въззивния акт е отменено Решение № 393 от 03.06.2014 год. по гр.д.№ 26/2014 год. на Хасковския районен съд с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на ДФ”Земеделие” срещу Неджейтин И. Ш.. Като е счел иска за основателен, съставът на Х. е приел за установено съществуването на задължение в размер на 24446 лв. главница, произтичащо от сключен на 06.02.2009 год. между страните Договор за финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”, ведно с обезщетение за забава в размер на 648.54 лв., както и за 1202.85 лв. за които вземания по реда и на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на Фонда.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация ДФ”Земеделие” изразява становище, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГК за допускане на касационен контрол. Изложени са и доводи по неоснователността на касационната жалба. Няма искане за присъждане на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение произтичащо от договор за предоставяне на финансова помощ. Искът на ДФ”Земеделие” е за връщане на преведена сума по първи транш, съставляваща част от общата сума, предвидена за този проект поради това, че договорът е бил развален. Развален е, поради неизпълнение от страна на задължението в 36-месечен срок от сключването на договора да осъществи инвестиции в размер на 3000 евро, както и да създаде условия за отглеждане на животните, съответстващи на стандартите на Общността в съответствие със санитарните изисквания и хуманно отношение към животните. Поради това е отказал превеждането на сумата по втория транш, развалил е договора и е инициирал на заповедното производство, основаващо се на документ по чл.417 т.2 ГПК за връщане на даденото по първия транш.
Последователно подържаната теза на ответника е, че е налице неизпълнение на договорните му задължения, поради наличието на форсмажорни обстоятелства – заболяване на животните и липса на кредиторово съдействие, изразяващо се в предоставянето на адекватна и своевременна ветеринарна помощ.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило на плоскостта на събиране на доказателства за изпълнението на договора. Първоинстанционният съд е констатирал неизпълнението на задължението за инвестиции в 36-месечен срок, както и на задължението за създаване на подходящи и съответстващи на санитарните изисквания условия за отглеждане на животните, но е отхвърлил иска, приемайки наличието на форсмажорни обстоятелства – заболяване, довело до погиване на част от животните. Становището си за неизпълнение на договора и основателност на установителен иск, въззивният съд е основал на факта, че от предвидените в договора 3000 евро за инвестиции, Ш. е вложил 1577 евро, както и че до края на предвидения в договора 36-месечен срок за осигуряване на съответстващи на стандартите на Общността условия за отглеждане на животните, който срок е изтекъл на 06.02.2012 год. бенефициентът не е изпълнил задълженията си, поради което и към 16.05.2012 год. ОБДХ-Х. е отказал регистрация по чл.137 З. на животновъдния обект, поради констатирани груби нарушения на изискванията за отглеждане на селскостопански животни.
По отношение наличието на форсмажорни обстоятелства, съставът на Х. е приел за недоказано наличието на такива, както и това, че действително е било налице заболяване, какво точно, кога е възникнало, какви мерки са били предприети, какво лечение е било приложено и т.н., като заключението на в.л. ветеринар се основава единствено на твърденията на Ш., без да са му били представени обективни данни за болестта.
Становището на настоящата съдебна инстанция е, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол по посочения правен въпрос, произтича от следното:
Посочените от касатора въпроси са свързани с твърдението за неизяснена фактическа обстановка относно заболяването на животните и оттук – дали Х. не е допуснал нарушение на чл.195 ал.1 и 2 ГПК, като се е произнесъл по съществото на спора, без да бъдат извършени нови процесуални действия. Следвало ли е да събере доказателства за вината за неизпълнение на договора с оглед прилагането на чл.87 ал.2 ЗЗД, както и за установяване наличието на форсмажорни обстоятелства. Дори да се приеме, че част от въпросите са съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то те нямат характеристика на обуславящи изхода на спора, доколкото фактите, че е налице неизпълнение на задължението за инвестиции и на задължението за осигуряване на условия за отглеждане на животните са безспорни и установени с писмени доказателства по делото. В тежест на ответника-касатор е било да попълни делото с доказателства за твърдяното от него заболяване не са посочени нарушения от страна на въззивния съд, съобразно правомощията му, очертани с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 409 от 14.10.2014 год. по гр.д.№ 702/2014 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.