О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 752
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1338/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 551 от 10.12.2012 г. по гр.д.№ 750/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 70 от 07.06.2012 г. по гр.д.№ 330/2011 г. на РС-Сливница, ІІІ състав е признал за установено по отношение на [община], че в полза на [фирма], [населено място] съществува вземането по заповед за изпълнение от 06.04.2011 г., издадена по ч.гр.д.№ 169/2011 г. на СР – [населено място] за сумата 12 084.00 лв. – дължимо от касатора възнаграждение по договор за проектиране от 03.11.2009 г., както и сумата 1 208.40 лв. – мораторна лихва за периода 30.03.2010 г. до 07.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12 084 лв.
В касационната жалба са въведени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска касиране на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК допустимостта на касационно обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, окръжния съд приел за установено, че в изпълнение на договор от 03.11.2009 г. ищецът изработил възложеният му от [община] инвестиционен проект за обект „Преустройство и смяна предназначението на котелно в репетиционната зала на читалището в [населено място], който Общината приела без възражения с приемателно-предавателен протокол от 30.11.2009 г. Въз основа на приетото е направен извод, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД ответната община дължи уговореното с ищеца възнаграждение в размерна 12 084 лв. с ДДС, както и предвидената в т.7.1 от договора неустойка от 10% от общия хонорар, възлизаща на 1 208.40 лв. Възражението на възложителя, че е налице основание за задържане на дължимото възнаграждение поради липса на одобрение от компетентния разплащателен орган – ДФ „Земеделие” е счетено за неоснователно по съображения, че това право, предвидено в.5.4 може да бъде упражнено при писмено поискване за допълване и/или коригиране на проекта в случай, че бъдат върнати от одобряващите или съгласуващите органи в съответствие с техните изисквания, отразени в становищата им, каквато не е настоящата хипотеза.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението на касатора, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос следва ли неустойката да се начислява и върху размера на ДДС и да се получи от ФЛ или ЮЛ, вместо от фиска. Поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво в съдебната практика, като се позовава на Решение от 12.10.2006 г. по в.гр.д.№ 263/2006 г. на ВтАС и на Решение от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 1376/2010 г. на Ловешкия районен съд. Счита, че по поставения въпрос са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, повдигнат от касатора, касаещ приложното поле на чл. 67, ал. 2 ЗДДС не съставлява правен въпрос от значение за изхода на делото, по този въпрос въззивният съд не се е произнасял и същият не е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за формулиране на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд. Независимо от това не са налице въведените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Представените с изложението решения на различни по степен съдилища са без отметка за влизането им в сила и не съставляват съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С т. 4 от цитираното тълкувателно решение Върховният касационен съд даде задължителни разяснения относно фактическия състав на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В конкретния случай не са налице изискванията на този фактически състав, а и в изложението липсва обосноваване на тези изисквания.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 551 от 10.12.2012 г. по гр.д.№ 750/2012 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: