1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр.София, 22.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2333/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Ламби Кандев – 1893”, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 76 от 22.02.2019 г. по гр.д.№ 860/ 2018 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Кнежански районен съд по гр.д.№ 300/ 2018 г. и като краен резултат по предявените от Т. С. Т. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ е отменено уволнението, извършено със заповед № 001/ 28.03.2018 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар – организатор КМД” и касаторът е осъден да й заплати 3 628,80 лв – обезщетение за оставане без работа за период 29.03.2018 г. – 19.09.2015 г. със законната лихва върху тази сума от 23.05.2018 г., както и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол материалноправния въпрос „Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?”. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос „Допустимо ли е в едно заседание, обективирано в едно решение, читалищното настоятелство да вземе решение по чл.17 ал.2 т.6 ЗНЧ да прекрати съществуващо трудово правоотношение с лице на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и съответно – да съкрати длъжността?”. Касаторът излага и твърдение за очевидна неправилност на обжалваното решение, без да излага конкретни съображения в какво тази неправилност се състои.
Ответната страна Т. Т. оспорва жалбата. Според нея и двата поставени въпроси са необуславящи, тъй като не кореспондират на фактическите установявания на въззивния съд. Отговорът на първия въпрос предполага от фактическа страна работодателят да е въвел образователни и квалификационни изисквания, а не те да са предвидени в нормативен акт. Вторият въпрос предполага първо да бъде взето решение за освобождаване на работник, след което длъжността да бъде съкратена, а въззивният съд е установил обратното – първо е съкратен щатът, а след това е уволнен работникът. По отношение на твърдението за очевидна неправилност поддържа, че то не е обосновано от касатора.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено чрез излагане на собствени мотиви и препращане по реда на чл.272 ГПК, че ищцата е работила по трудов договор в ответното читалище от 2009 г., заемала е длъжността „библиотекар – организатор КМД”. В длъжностната й характеристика работодателят въвел изискване за образователен ценз – висше образование бакалавър и професионален опит – за предпочитане; специални умения: специализации в областта на книгоразпространението и библиотечното снабдяване, умения за работа в екип, умения за работа с компютърни и информационни системи за извършване на библиотечни дейност, владеене на чужди езици. Към датата на сключване на трудовия договор ищцата е притежавала диплома за завършено полувисше образование по специалност „Хотелиерство и ресторантьорство“ и същата не е притежавала професионална квалификация съгласно чл.39 ЗОБ. С решение № 238 на читалищното настоятелство по протокол № 74 от 05.11.2015 год. й било поставено условие да придобие необходимата квалификация – библиотекар, в рамките на 18 месеца. Ищцата е завършила специалност „Библиотекознание и библиография” и е получила допълнителна професионална квалификация библиотекар, библиограф, като обучението е започнато през 2015 г. и е завършено на 17.10.2016 г., но свидетелството за професионална квалификация е издадено едва през 2018 г. На 24.11.2017 г. било проведено заседание на читалищното настоятелство, на което към ищцата са били отправени критики по повод работата й и била задължена в 3-дневен срок да представи диплома за завършено образование съгласно чл.39 ЗОБ. На следващо заседание на настоятелството на 28.03.3018 г. отново било обсъждано несправянето на ищцата с работата в библиотеката на читалището, като председателят на настоятелството предложил разделянето на длъжността „библиотекар и организатор КМД“ на две длъжности – „библиотекар“ и „организатор КМД“, в рамките на бюджета, с намаляване часовете на работното време за двете длъжности. Представен бил проект за решение за утвърждаване на ново щатно разписание на читалището и за освобождаване на ищцата от длъжността „библиотекар и организатор КМД“ поради съкращаване на длъжността и липса на компетентност. С решение № 278 по протокол № 85 от 28.03.2018 г. читалищното настоятелство утвърдило ново щатно разписание гласувало за освобождаване на ищцата от длъжността „Библиотекар и организатор КМД“ поради съкращаване на щата и липса на компетентност съгласно чл.39 ЗОБ за заемане на новата длъжност „библиотекар“. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед № 001/ 28.03.2018 год. на председателя на читалището на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – поради липса на необходимата професионална квалификация – считано от 29.03.2018 г.
При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че в компетентността на председателя на читалището е включено правомощие да прекратява трудови договори със служители при наличие на две предвидени предпоставки: съобразяване с бюджета на читалището и въз основа на решение на читалищното настоятелство. В случая втората предпоставка не е налице, защото на заседанието си от 28.03.2018 г. настоятелството е взело решение първо решение за съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност, а впоследствие е взело и решение за освобождаването й поради съкращаване на длъжността и липса на компетентност съгласно чл.39 ЗОБ за заемане на новата длъжност „библиотекар“. Това решение визирало като фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение съкращаване на щата, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл.328 ал.1 т.6 КТ – липса на квалификация и то за заемане на длъжност, която вече е съкратена. Поради това съдът приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена, без да е налице надлежно взето решение на читалищното настоятелство за уволнение на ищцата поради липса на професионална квалификация съгласно чл.39 ЗОБ. Освен това съдът посочил, че разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ предпоставя действителен трудов договор, при изпълнението на който са настъпили промени в изискванията за образование или професионална квалификация за съответната работа (не към момента на възникване на правоотношението). В настоящия казус такива промени не са настъпили, тъй като още към момента на сключването на трудовия договор ищцата не е притежавала професионална квалификация „библиотекар“.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен материалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът по същество не е приел, че при сключването на трудовия договор ищцата не е отговаряла на въведени от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на длъжността. Той е установил от фактическа страна, че към момента на назначаването на ищцата тя е отговаряла на образователните и квалификационни изисквания, въведени от работодателя, но не е отговаряла на нормативно установени изисквания за заемане на длъжността. Разрешението на въззивния съд за незаконност на уволнението е дадено въз основа на това фактическо установяване, затова за него няма значение какви биха били правните последици, ако работникът не е отговарял към момента на сключване на договора на въведени от работодателя изисквания.
Вторият материалноправен въпрос също не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд не е установил от фактическа страна, че ищцата е уволнена поради съкращаване на щата. Той е установил, че уволнителното основание (това, което е посочено в заповедта на работодателя) е липса на квалификационни изисквания, въведени с нормативен акт. Затова е без каквото и да е значение дали е допустимо в едно заседание читалищното настоятелство да вземе решение по чл.17 ал.2 т.6 от ЗНЧ да прекрати съществуващо трудово правоотношение с лице на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и съответно – да съкрати длъжността. Уволнителното волеизявление се прави от председателя на читалището, а не от читалищното настоятелство и при спор за законността на уволнението релевантно е това, което е посочено в заповедта. Въпросът би бил относим само при последващ спор между страните, ако бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаването на щата въз основа на решението от 28.03.2018 г. Поради това не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Няма основание за допускане касационно обжалване и поради очевидна неправилност на решението. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт; той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касаторът трябва да поддържа съществуването на конкретни пороци на решението, които могат да бъдат квалифицирани като предвидено в закона основание за неговата отмяна и които, ако се установят във фазата на разглеждане на жалбата по същество, биха обусловили отмяната му. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си различни твърдения за пороци в обжалваното решение, извън поставените правни въпроси. Щом обаче тези въпроси са необуславящи, постановеното решение не може да е очевидно неправилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 76 от 22.02.2019 г. по гр.д.№ 860/ 2018 г.
ОСЪЖДА Народно читалище „Ламби Кандев – 1893”, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. С. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: