О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр. София, 27.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1516 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВИП 2012” ЕООД срещу решение №52 от 14.02.2018 г. по в.т.д.№740/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №102 от 20.10.2017 г. по т.д.№227/2016 г. на ОС Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от „ВИП 2012” ЕООД срещу „Групама застраховане” ЕАД при участието на „Банка ДСК” ЕАД като трето лице помагач, искове: по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 65 481.35 лв., обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 23.11.2015 г. и на основание договор за застраховка от 23.12.2014 г., ведно със законната лихва от 28.12.2016 г. до окончателното изплащане и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 7 016.87 лв., лихва за забава за периода 10.12.2015 г. – 28.12.2016 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: В съответствие с КЗ /отм./ ли е упражнено /чрез фингирано връчване/ потестативното право по чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ /отм./ на застрахователя да прекрати валидно сключен /при хипотезата на чл.296 от ТЗ/ договор за застраховка, когато застрахованият не е подписал и не е получил/не му е връчен договора за застраховка в цялост /Общи условия, застрахователна полица, приложение въпросник и приложения/. Поддържа се и, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация „Групама застраховане” ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
„Банка ДСК” ЕАД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че главните страни са обвързани от сключен между тях договор за имуществена застраховка. Посочил е, че застрахователната полица /в която се съдържа и декларация, че застрахованият е получил, запознал се е и приема и ОУ към договора за застраховка/ и другите документи към договора, са подписани за застрахованото дружество от служители на „Банка ДСК” ЕАД, въз основа на изрично предвидената в тази насока възможност в разпоредбата на т.15.1.б.л от сключения между „Банка ДСК” ЕАД и застрахованото дружество договор за кредит, като с оглед предявяването на процесната претенция е несъмнено, че „ВИП 2012” ЕООД приема така сключения договор за застраховка, който е породил правни последици за страните по него така, както е сключен в неговата цялост, вкл. с клаузата в застрахователната полица, относно прекратяването при неплащане на разсрочена вноска. В този смисъл е намерил за неоснователни доводите, свързани с правното значение на неподписване на договора за застраховка от управителя на застрахованото дружество и неполучаване от него на застрахователната полица и другите документи, поради което и с оглед установеното неплащането на третата разсрочена вноска от застрахователната премия и изтичането на 15 дневен срок, считано от падежа й, е достигнал до извод, че договорът за застраховка е бил прекратен на основание чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ /отм./ на 09.10.2015 г., преди застрахователното събитие, настъпило на 23.11.2015 г.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно изложените от въззивния съд мотиви, формулираният в изложението въпрос не е обусловил решаващата воля на съда. С този въпрос касаторът предпоставя изразено от съда становище за сключен, при условие да бъде потвърден от трето лице, договор за застраховка /чл.296, ал.1 от ТЗ/ и липса на подписан от застрахования договор за застраховка, каквото становище обаче не е възприемано в обжалваното решение. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че застрахователната полица /в която се съдържа и декларация, че застрахованият е получил, запознал се е и приема и ОУ към договора за застраховка/ и другите документи към договора, са подписани от името на застрахованото дружество, от служители на „Банка ДСК” ЕАД, въз основа на изрично предвидената в тази насока възможност в разпоредбата на т.15.1.б.л от сключения между „Банка ДСК” ЕАД и застрахованото дружество договор за кредит, като с оглед предявяването на процесната претенция е несъмнено, че „ВИП 2012” ЕООД приема така сключения договор за застраховка, който договор е породил правни последици за страните по него така, както е сключен в неговата цялост, вкл. с клаузата относно прекратяването при неплащане на разсрочена вноска. В този смисъл и при липсата на общото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, не следва да се обсъжда наличието и на поддържаните селективни основания.
Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №52 от 14.02.2018 г. по в.т.д.№740/2017 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА „ВИП 2012” ЕООД[ЕИК] да заплати на „Групама застраховане” ЕАД[ЕИК] сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.