3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
София, 09.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4512/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място], подаден от пълномощника му – адв. М. Г. против решение №93 от 23.09.2013 г. по гр.д. № 201/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – С. Г. С. е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване, а по същество са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроси, свързани с разбирането му за това, че не може да бъде избегнато двойно плащане след като е осъден за процесните вреди и деликвента и неговия застраховател. Поставени са множество въпроси свързани с това, че ищецът реално не е заплатил обезщетението на увредените лица, за опасността от двойно плащане на обезщетението както и с възможността нищожен застрахователен договор, поради липса на волеизявления на застрахователя или поради друго основание да бъде саниран. Касаторът е посочил, че „ благодарение на ТРОСТК №2/12г. увредените лица ще могат да осъждат деликвентите, а те от своя страна ще завеждат дела по чл.229 КЗ.”като така е обосновал оплакването си за допускане на двойно заплащане на вредите.След изброяването на въпросите страната е заявила, че ВКС следва да ги уточни съобразно ТРОСГТК №1/09г. Касаторът е развил и разбирането си, че съдилищата следвало да изясняват дали са били налице застрахователните правоотношения и дали не са настъпили изменения – цитирана е т.4 на ТР №7/78.В заключение е посочено че тези обстоятелства не били изяснени в нарушение на това тълкувателно решение от въззивния съд, тъй като не били изследвани всички елементи от фактическия състав за възникване и съществуване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ гражданска отговорност”.
С оглед така изложеното, не се обосновава извод за наличие на сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване. Множеството поставени от касатора въпроси, дори и от тях, както той е поискал, да бъде изведен релевантен не могат самостоятелно да формират установеност на основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че така формулирани въпросите са основани на твърденията на касатора, а не на установените и приети от съда факти очертаващи фактическата обстановка. При произнасяне по обратния иск срещу застрахователното дружество / сега касатор/, въззивният съд е мотивирал наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение, произтичащо от застрахователен договор за задължителна застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите”, посочил е приложимата правна уредба – установяваща обема и отговорността на застрахователя и е разгледал предпоставките, при които той дължи застрахователно обезщетение на застрахованото при него лице.
Страната е поддържала противоречие със задължителна съдебна практика / без да уточни по кой от поставените от нея въпроси/- т.4 на ППВС 7/78 и така е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това противоречие, обаче не е конкретизирано.С цитираната т.4 е възприето,че застрахователния риск и застрахователния интерес са необходими съществени елементи за действителността на всяко застрахователно правоотношение, а при отпадането им то се прекратява, а т.3 изброява начина на възникване на застрахователните правоотношения при правна уредба към момента на приемане на това постановление. Страната не е посочила конкретно в какво се изразява твърдяното противоречие като общото оплакване за неправилност на решението, поради липса на мотиви относно възникването на правоотношението по застраховка „ гражданска отговорност” е фактически невярно, тъй като то е разгледано както от първостепенния, така и от въззивния съд. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос разгледан с постановлението, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът не обосновава и довод, свързан с наличие предпоставките по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като както и той сам е отбелязал по поставените от него множество въпроси е налице не само казуална но и задължителна практика, която по принцип изключва приложимост на това основание. А други конкретни доводи по приложимост на основанието не са развити.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение №93 от 23.09.2013 г. по гр.д. № 201/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: