ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 752
София,30.06. година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 54/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. „Васил П. – П. ;, гр. С. срещу решение на Окръжен съд Смолян по гр. д. № 140/2009 г.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на други съдилища.
Ответниците М. Х. Г. и Р. А. Г., двете от гр. С., молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество, тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на В. П. П. , като едноличен търговец, с посочената по-горе фирма, против двете ответници, за сумата 66 154.21 лв., от която 59 332.71 лв. – липси и 6 821.50 лв. -повредена стока. Посочено е в исковата молба, че тази щета е причинена от двете ответници, заемащи длъжност „продавач -консултант“ в магазина на ищеца за периода от 29. 6. 2006 г. до 6. 11. 2007 год.. Районен съд – Смолян с решение по гр. д. № 642/2008 г. е осъдил ответниците солидарно да заплатят на В. П. сумата 59 332.71 лв., представляваща обезщетение за липси, със законната лихва от 26. 02. 2008 г., осъдил М. Г. и Р. Г. да заплатят на В. П. сумата 555 лв. обезщетение за повредена стока, като отхвърлил иска до предявения размер 6 821.50 лв. и ги осъдил да заплатят на ищеца 4 582.65 лв. разноски по делото. Решението е обжалвано от ответниците в осъдилната част. Смолянският окръжен съд, с обжалваното решение от 15. 10. 2009 г. е отменил изцяло първоинстанционното решение, отхвърлил предявените искове и осъдил П. да заплати на ответниците 1 лв. разноски по делото. Въззивният съд е изложил съображения за допуснати множество нарушения при извършената интвентаризация на обекта през ноември 2007 г., завършила с акт за начет от 28.12.2007 г., в който са установени липси за 59 332.71 лв. и повредена стока за 6 821.50 лв. Посочено е, че инвентаризацията е извършена в отсъствие на ответниците, които не са попълнили и въпросни листове за касовата наличност, не са съставени сравнителни ведомости, протоколи за компенсиране на липси и излишъци, по време на инвентаризацията обектът не е бил запечатван и от него е изнасяна стока, приложени са складови разписки, неподписани от ответниците, изготвените инвентаризационни описи, не са подписани от ответниците, а от лицата, които след тях са започнали работа като МОЛ в магазина. С оглед на тези констатации съдът е приел, че отразеното в акта за начет не може да се счита за вярно. Изводът е мотивиран и от установеното по делото обстоятелство, че в обекта не са изготвяни токово-парични отчети, каквато е била практиката в обектите на ищеца и отчитането на стоково-материални ценности е само стойностно, а не количествено, което е направило невъзможно да се извърши съпоставка на заприходените стоки в магазина за ревизирания период с описаните стоки при инвентаризацията. Съдът е взел предвид, че заключението на тричленната счетоводната експертиза относно липсите и стойността на повредените стоки е изготвено само на базата на акта за начет, а не чрез експертна проверка на счетоводните книжа, поради което заключението не дава обективна оценка за действителното движение на стоките – заприходяване, разходване, наличност.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд относно разпределението на доказателствената тежест при искове по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по този въпрос има противоречива практика. Жалбоподателят поставя въпроса за прилагане на презумпцията, че актът за начет възлага на отчетника доказването, че не е причинил щета.
Искането за допускане на касация е неоснователно.
Въззивният съд е приложил правилно процесуалния закон относно доказателствената тежест и в съответствие с материалния закон е приел, че претенцията на ищеца е обусловена от доказване на правопораждащия факт -наличие на липси, за което той носи доказателствена тежест. Ответникът по чл. 207, ал. 1 КТ носи доказателствена тежест, ако отрича причинната връзка между установената липса и неговото поведение — действия или бездействия, т. е., ако твърди, че щетите са резултат на други обективни обстоятелства. В този смисъл са приложените от жалбоподателя решения на други съдилища и това следва от правилото на чл. 207, ал. 1 КТ, който обвързва отговорността на отчетника с факта на установена липса. Преценката за наличие на липса е възложена на решаващия съд и по настоящото дело, въззивният съд е изложил множество обосновани съображения, че твърдяната от ищеца липса в посочения от него размер, не е доказана. Правилността на доказателствените изводи на решаващия съд се преценява сами в производството по разглеждане на жалбата по същество, при вече допусната касация, но не може да бъде основание за уважаване на искането по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на от 15. 10. 2009 г. по гр. д. № 140/2009 г. на Смолянски окръжен съд по жалбата на Е. „Васил П. – П. ;, гр. С.
ОСЪЖДА В. П. П. да заплати на М. Х. Г. и Р. А. Г., общо на двете, сумата 600/шестстотин/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: