О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
ГР. София,03.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.06.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №712/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на К. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №3362/07 г., с което е отхвърлен искът му срещу И. по м. към БАН по чл.209, ал.3 от ГПК / отм./ – за признаване нищожността на решение на ВКС от 14.04.05 г. по гр.д. №175/03 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 3 /значимият за производството процесуален въпрос за редовността на исковата молба, предпоставящ допустимостта на произнасянето по нея, е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната и с трайната практика на ВКС по приложението на процесуалния закон/.
За да отхвърли предявения иск за признаване нищожността на посоченото съдебно решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за това – решението да е постановено от ненадлежен орган, действащ в ненадлежен състав; да е постановено извън правораздавателната власт на съда, да е абсолютно неразбираемо или да противоречи на правовия ред; да не е изготвено в писмена форма или да не подписано. Сочените от ищеца нарушения на гражданското и трудовото законодателство при постановяване на атакуваното решение, водят до неправилност, редът за релевиране на която е изчерпан с предвидените от закона инстанционно и извънинстанционно производства, но не и до нищожност на решението на ВКС по гр.д. №175/03 г..
Поставеният от касатора значим за спора въпрос за редовността на исковата молба – при изложена съответна на заявения петитум обстоятелствена част , съгл. чл.98, ал.1,б.”г” и „д” от ГПК, е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната и константната практика на ВКС по приложението на чл.100, вр. с чл.98 от ГПК /отм./. В исковата молба като основания за претендираната нищожност на решението са посочени неразбираемостта му поради липса на мотиви и противоречието с установения правов ред. Тези основания обаче, както и другите, изброени от СГС в рамките на заявения петитум, не са установени по делото. В съответствие с трайната и установена практика на съдилищата СГС е приел, че решението на ВКС по гр.д. №175/03 г. има съдържанието и е мотивирано според изискванията на чл.189, ал.1 и 2 от ГПК / отм./. Също съответен на единната съд. практика е изводът на въззивния съд, че сочените в исковата молба нарушения на трудовото и гражданско законодателство, допуснати според касатора при постановяване на решението на ВКС, обосновават неправилност – която е основание за отмяна на решението в предвидените за това в ГПК производства и не може да се релевира чрез възражение или по исков ред, но не и нищожност на решението, поради противоречие с установения правов ред/ свръхповелителни норми на публичното право/.
Или въззивното решение е постановено по редовна искова молба – с посочени основание и петитум, позволяващи разглеждането й и произнасянето по предявената за установяване нищожност на решението на осн. чл.209, ал.3 от ГПК. Неустановеността на обстоятелствата, на които се основава искът предпоставя неоснователността и отхвърлянето му, но не и прекратяване на производството като недопустимо, както е приел и въззивният съд. В този смисъл са и приложените към жалбата ТР №142-1/54 г., №827/03 г. на ВКС и определение на СГС по гр.д. №236/02 г.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3362/07 г. от 3.07.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: