О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр. София, 30.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 641 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител юрк. Ася Т. срещу решение № 883 от 18.03.2009г. по в. гр. д. № 1124/2008г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение № 3151/03.07.2008г. по гр. д. № 1316/2006г. на Районен съд Благоевград в частта, с която е признато за установено по отношение на „Е” АД /„Ч” АД/, гр. С., че „Д” ООД, гр. Б. не дължи посочената в данъчна фактура № 1000306030/31.07.2005г. неустойка в размер 3 412,14 лв. по договор за продажба на електрическа енергия № 4724/03.11.2004г. С въззивното решение ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв., представляваща разноски по делото за въззивното производство.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на трайна съдебна практика – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторът сочи, че по аналогични с настоящия съдебни спорове Арбитражният съд при БТПП по в. арб. дело № 164/2005г. и Районният съд Благоевград по гр. д. № 471/2007г. са се произнесли с влезли в законна сила съдебни решения.
Ответникът „Д” ООД, гр. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като не е посочен същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Излага доводи, че от приложеното решение № 261/21.01.2008г. по гр. д. № 471/2007г. на Районен съд Благоевград е видно, че се касае за различен казус с различни факти и обстоятелства. Поддържа, че решенията на арбитражните съдилища не формират противоречиво решаван въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като посоченото основание има предвид само практиката на гражданския съд в Република България, а относно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК сочи, че касаторът не е развил доводи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия със срок до 31.12.2004г. с възможност за автоматично продължаване за следващата календарна година в случай, че никоя от страните не поиска писмено неговото прекратяване най-късно до 30 ноември на текущата година. Решаващият съдебен състав е констатирал, че в договора е предвидено, че количеството ел. енергия, продавано на купувача, се договаря ежегодно между страните по тримесечия и тарифни зони и се посочва в спецификация.говорена е неустойка за купувача в случай, че използва ел. енергия за всяко тримесечие извън рамките на 10%-ния толеранс по чл. 10 от договора. Въззивният съд е установил, че ищецът е изпълнил задължението си да представи на ответника спецификация – приложение № 1 към договора, планираните в спецификацията количества електроенергия за 2005г. са договорени между страните и изразходваното количество електроенергия е в рамките на допустимия толеранс от 10%. При тази фактическа обстановка решаващият съдебен състав е направил извод за недължимост на начислената от ответника по исковата молба неустойка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е посочил кои са според него материалноправните и процесуалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора и които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От изложените в касационната жалба оплаквания, данните по делото и въззивното решение може да се изведе материалноправният въпрос, който е от значение за изхода на спора: какво количество електроенергия е уговорено между страните за различните тримесечия на 2005г. по различните тарифни зони; дали изразходваното количество електроенергия е в рамките на допустимия 10-процентен толеранс съгласно чл. 40 и чл. 10 от договора за продажба на електрическа енергия № 4724/03.11.2004г.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, но не и практика на арбитражни съдилища, поради което позоваването на решение от 03.11.2006г. по арб. дело № 164/2005г. на Арбитражния съд при БТПП е неоснователно. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика на ВКС, нито е представил влезли в сила противоречиви решения по идентичен въпрос на други съдилища. Представеното с изложението към касационната жалба решение № 261/21.01.2008г. по гр. д. № 471/2007г. на Районен съд Благоевград не обосновава противоречива съдебна практика по формулирания по-горе материалноправен въпрос. Различието в крайния резултат между посочения съдебен акт и обжалваното въззивно решение е обусловено от разликата в конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата – разлика в купувачите на електроенергия по отделните договори, разлика в договореното и изразходваното количество електроенергия. Конкретните факти и обстоятелства са обсъдени от съдебните състави при постановяване на съответните решения. Преценката на фактическия и доказателствения материал, извършена от съда, е относима единствено към конкретния спор и касае правилността, обосноваността на постановения съдебен акт.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът дали изразходваното количество електроенергия е уговорено между страните и дали е в рамките на допустимия толеранс от 10% е конкретен и зависи от доказателствата по делото, които в конкретния случай са обсъдени от въззивната инстанция в тяхната взаимовръзка.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. Ответникът по касационната жалба не е поискал и не е направил разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 883 от 18.03.2009г. по в. гр. д. № 1124/2008г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.