О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С., 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3753 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 6944 от 17.VІІ.2013 г. на И. М. И., С. К. Д., Е. Д. Д. и П. Д. Н., подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 163 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 24.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 2088/2013 г., с което – на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК – е била оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивното решение № 29 от 4.І.2013 г., постановено от Пловдивския ОС по гр. дело № 3230/2012 г.
Оплакванията на четиримата частни жалбоподатели са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което се претендира отменяването му и присъждане на разноски. Инвокират се доводи, че погрешно било приетото от касационната инстанция, че цената на предявения иск била равна на данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на процесния договор за аренда в земеделието, т. е. 3 020 лв., след като въведеният с този иск спор не се отнасял до право на собственост, респ. вещни права върху същия недвижим имот.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба /и по иска/ Т. В. У. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба /и по иска/ [фирма] със седалище в [населено място], [община], област П., писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от АК-П. по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение, също претендирайки присъждане на разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата съвместна частна жалба на И., Д., Д. и Н. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
За да приложи правилото на чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК и да прекрати образуваното пред него касационно пр-во по чл. 288 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че Пловдивският ОС се е произнесъл „по предявени в условията на субективно съединяване установителни искове за нищожност на договор за аренда на земеделска земя”, които са оценяеми, както и че – по арг. от текста на чл. 69 ГПК – тяхната цена се съизмерва с данъчната оценка на имота, отдаден за временно ползване по реда на този специален закон, която в случая възлизала на 3 062 лв. (три хиляди шестдесет и два лева).
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК обаче, по иск за съществуване на договор, каквото е съдържанието на всяка установителна претенция за прогласяване нищожност на такъв вид правна сделка, размерът на цената на иска е „стойността на договора”. В случая тази цена е била определяема при съобразяване продължителността на процесния аренден договор от 8.ІV.2010 г., а именно 20 стопански години, площта на имота, отдаден за ползване /16.201 дка/ и уговорената в чл. 3 от същия договор цена, равностойна на 80 кг. зърно /независимо дали пшеница, била тя хлебна или фуражна, или царевица, или фуражен ечемик/ към датата 1 юли на текущата стопанска година. Следователно при завеждане на делото (30.ІХ.2011 г.) е имало две общоизвестни цени на зърното: за стопанската 2010 г. и за стопанската 2011 г., достигнати на летните сесии на софийската стокова борса към средата на м. юли на всяка от тези две години, като условно може да се приеме, че те не са били по-ниски от 300 лв. за тон зърно независимо от вида му. Ето защо, при уговорения с процесния договор за аренда възможен добив от отдадените под аренда 16.201 дка в размер на 80 кг. от декар, това прави 1 296.06 кг. годишно или 1 тон и 296 кг., като при посочената средна цена от 300 лв. /на тон/ за 20 стопански години стойността на договора възлиза на 7 776.20 лв. (седем хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет стотинки). Понеже така установената цена на установителния иск, по който е било постановено атакуваното пред ВКС въззивно решение по гражданско дело, надхвърля законоустановения минимум от 5 000 лв., посочен в сега действащата редакция на разпоредбата н чл. 280, ал. 2 ГПК, атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС ще следва да бъде отменено, като делото му бъде върнато за произнасяне по въпроса за допустимостта на касационния контрол. В заключение ще следва да се отбележи, че от изрично предвидената в чл. 28, ал. 2 ЗАЗ възможност за разваляне по съдебен ред на договори за аренда в земеделието, сключени за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, не следва по необходимост, че такъв договор има за свой предмет учредяване на вещното право на ползване, за да е приложимо правилото по т. 2 на чл. 69, ал. 1 ГПК относно размера на цената на иска. Неотносими към настоящата преценка за точното прилагане на чл. 280, ал. 2 ГПК са както фактът каква д. т. реално е била внесена по сметка на първостепенния съд, така и доводите в отговорите на ответниците по частната жалба, основани върху текста на чл. 70, ал. 1 ГПК, че въпрос за цената на иска можел да се повдига от ответника „или служебно от съда” най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
При този изход на делото и изрично направеното от първия частен жалбоподател искане за това, на основание чл. 81 и чл. 78, ал. 1 ГПК, двамата ответници по частната жалба ще следва да бъдат осъдени да заплатят общо на И. М.. И. от [населено място] сума в размер на 200 лв., (двеста лева), представляваща разноски за настоящето частно пр-во – изплатен адвокатски хонорар, съгласно приложен към частната жалба договор за правна защита и съдействие № 180/10.VІІ.2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 163 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 16.V.2013 г., постановено по т. дело № 2088/2013 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на ВКС за произнасяне по допустимостта на касационния контрол.
О С Ъ Ж Д А Т. В. У., ЕГН [ЕГН] от [населено място] и [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област П. ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО на И. М. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]5а, СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща равностойността на направени от първия разноски за настоящето частно производство за възнаграждение на един негов адвокат от АК-П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2