О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
[населено място] ,10,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и трети септември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1273 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 469 / 10.12.2012 год. по гр.д.№ 903 / 2012 год. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 5432 / 03.07.2012 год. по гр.д.№ 2983 / 11 год. на Районен съд – Благоевград , с което е уважен предявеният против касатора от [фирма] иск / частичен / , за сумата от 15 000 лева / от вземане в общ размер от 42 270 лева / , съставляваща дължима цена за присъединяване на обект на касатора към електроразпределителната мрежа , ведно с обезщетение за забава в издължаването й , предявено с иск по чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 4 848,64 лева , съгласно Договор № Р200008016 / 09.12.2008 год.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон / непосочено и неизводимо от изложението нарушение на конкретна правна норма / и като необосновано . Касаторът счита, че съдът необосновано е възприел характеристиката на последващо сключения между страните договор № Р200013652 / 09.09.2009 год. за същия обект, като самостоятелен договор за допълнително предоставена мощност, който не преустановява действието на сключения на 09.12.2008 год. договор , на основание който се претендира вземането ,неоснователно отхвърляйки и възражението на ответника , че договорът от 09.12.2008 год. е прекратен и на основание клаузата на чл.17 от същия – със сключване на договор за продажба на електрическа енергия . Сочи основание за допускане на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като счита че касаторът не формулира ясен и точен въпрос, още по-малко свързан с тълкуването на конкретна правна норма , нито предпоставки по смисъла на т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС за допускане касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Спорът между страните е концентриран относно дължимостта и размера на цената , за присъединяването към електроразпределителната мрежа на обект на ответника – асфалтова база , завод за бетонови изделия , КПП , автомобилна везна и масивна ограда в поземлен имот № 0200228, м. „ Полето „ , землището на [населено място] , [община], съгласно описанието му в договор № Р[ЕИК] / 09.12.2008 год., на основание който е предявена претенцията. Предвид наличието на последващи сключването му предварителен договор № от 02.09.2008, споразумение от 16.05.2009 год. и последващ окончателен договор № Р[ЕИК] / 09.09.2009 год. , съдържащи различни стойности относно спорните параметри – „предоставена” и „присъединявана” мощност – отговорът относно цената по необходимост е предпоставял отговор на въпроса за предмета на всеки от тези договори, по отношение който твърденията на страните са както следва : Ищецът твърди , че договорът от 09.09.2009 год. действително обобщава параметрите на присъединяването , досежно предоставена и присъединявана мощност , но предмет на същия е само допълнително предоставяна такава – над първоначално договорените – 950 kW предоставена и 1 140 kW – присъединявана мощност , т.е. за 1810 kW предоставена допълнително мощност / която ведно с първоначалната от 950 kW формира общата от 2 750 kW , съгласно договора от 09.09.2009 год. /, като не се сочи допълнителния предмет на „присъединявана „ мощност, където съответствие на упоменатите общи 3 312 kW , със сбора на първоначалните 1140 kW и последващо предвидените в предварителния договор от 02.09.2008 год. , в съответствие с промяната в инвестиционните намерения на ответника – 2 000 kW, няма . Ответникът твърди, че с окончателния договор от 09.09.2009 год. е заместен първоначално сключения , неизпълнен в съответствие с предмета му / чл.2 / договор , макар за присъединяване на един и същ обект , наложило се вследствие промяна в необходимата за осигуряване на ответника мощност . Ищецът не е оспорвал , че съоръжения, осигуряващи самостоятелно мощност от 950 kW , съгласно възложеното с чл.2 от договора от 09.12.2008 год., не са изпълнени и въведени в експлоатация, установено и от заключението на техническата експертиза . Доколкото , обаче, общо достигнатата , чрез изпълнение предмета на договора от 09.09.2009 год. – за допълнителна мощност от 1810 кW, покрива и първоначално договорените 950 kW , с оглед общо осигурената мощност от 2750 kW, ищецът твърди изпълнение на договора .
Въззивният съд, препращайки към фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, е възприел за основателна тезата на ищеца , че всеки от договорите – от 09.12.2008 и от 09.09.2009 год. – има самостоятелно действие , че предметът на договора от 09.12.2008 год. е изпълнен / макар ответникът , а и заключението на техническата експертиза да сочат, респ. установяват противното – съоръжение , самостоятелно осигуряващо мощност от 950 kW няма изградено / , както и че договорената цена е в съответствие с Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия / обн. ДВ бр.17 от 02.03.2004 год. / и Решение № Ц – 002 / 29.03.2002 год. на Държавна комисия за енергийно регулиране , респ. се дължи ,предвид доказаното изпълнение. Самостоятелна цена относно „ допълнително предоставяна мощност „ , договорът от 09.09.2009 год. не съдържа . Решението не дава отговор на въпроса с какъв самостоятелен предмет / различен от предмета в чл.2 от първоначалния договор / , предпоставящ и самостоятелно договорена цена , различна от претендираната / липсваща в окончателния договор / , е сключен договора от 09.09.2009 год. и защо дължимата съгласно преждепосочената Наредба и Решение № Ц – 002 / 29.03.2002 год. на Държавна комисия за енергийно регулиране цена следва да бъде раздробена на две самостоятелни – за 950 kW и 1810 kW , а не в съответствие с реалното изпълнение на предмет , осигуряващ обща мощност над 1000 kW – съгласно „ индивидуален проект „ ,каквото е и твърдението на ответника .
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния за непрекратено действие на договора от 09.12.2008 год., с оглед сключването на договор за продажба на електрическа енергия , изхождайки от датата на последния, предхождаща сключването на процесния и правеща обективно неприложим към действието на спорната клауза на чл. 17 , факта на сключването на договор за продажба, както и по допълнителни съображения , наведени от ищеца .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е поставил конкретен въпрос , най – общо сочейки разрешени от въззивния съд , от значение за точното прилагане на закона , по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, въпроси относно : начина на определяне групата потребители, към които се отнася присъединявания обект / с оглед обстоятелствената част на изложението , очевидно визиращ изводите на въззивния съд относно приложимата цена / ; за съдържанието и действието на чл.17 от сключения договор от 09.12.2008 год. и за окончателния договор от 09.09.2009 година . От обстоятелствената част на изложението е видно, че касаторът изхожда от конкретиката на спора – характеристиката на договора от 09.09.2009 год. и действието му спрямо този от 09.12.2008 год., с оглед различните тези на страните за предмета и действието на договора от 09.12.2008 год. и приложимата цена, съгласно Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия / обн. ДВ бр.17 от 02.03.2004 год. / и Решение № Ц – 002 / 29.03.2002 год. на Държавна комисия за енергийно регулиране . Липсва формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Дори да би бил формулиран такъв, относим към съществуването , предмета , изпълнението и цената на сключения договор от 09.12.2008 год., за да би обусловил основание за допускане на касационното обжалване в сочената хипотеза на чл.280 ал.3 ГПК , същият не следва да предпоставя отговор по фактите на конкретния спор. Въпросът трябва да визира приложението на конкретна правна норма / не договорна клауза /, непълна или противоречива по съдържание и като такава предпоставила противоречиво тълкуване или непротиворечиво , но неправилно , подлежащо на преодоляване , с оглед изменение в законодателството или обществените условия , тълкуване , предвид което и отговорът на правния въпрос , касаещ тълкуването й да би се явил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 469 / 10.12.2012 год. по гр.д.№ 903 / 2012 год. на Окръжен съд – Благоевград .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на [фирма] разноски в размер на 750 лв. – юрисконсултско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :