О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 12.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.09 .2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3493/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба на „П.-АЛ”Е., гр. Велико Т. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 228 от 07.08.2015 г., по в.т.д.№ 183/2015 г., в частта , с която за начална дата на неплатежоспособност на търговското дружество – касатор, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност по реда на чл.625 ТЗ, е определена датата 31.12.2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С оглед поддържаните пороци касаторът претендира касиране на обжалвания съдебен акт, в частта му предмет на подадената касационна жалба и приемане за начало на неплатежоспособността му датата 29.12.2014 г.
Основните доводи са, че при определяне началната датата на неплатежоспособност на длъжника, въззивният съд не е съобразил и подложил на преценка всички ангажирани по делото доказателства от значение за неговото финансово- икономическо състояние, нито е взел предвид последните извършени плащания към различни кредитори и след посочената дата.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.” Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и доказателства, събрани т първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба или е достатъчно да коментира в решението си само тези, които обосновават тезата му, респ. крайния му извод ?”; 2.” При определяне на началната дата на неплатежоспособност, водещ ли е моментът на спиране на плащанията на длъжника, респ. обслужването на задълженията му, като последица от влошаване на икономическото му състояние и от настъпилата трайна невъзможност за последния да погасява задълженията си ?”;3.”Ако датата на спиране на плащанията е определяща за началната дата на несъстоятелност, то тя влияе ли се от вида на задълженията – частноправни или публичноправни ?” и 4. ”Възможно ли е откриване на производство по несъстоятелност и на основание неплатежоспособност и на основание свръхзадълженост, ако съвпада с началната дата?”
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС са посочени: по първия от поставените въпроси – ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19 и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 791 от 18.05.2011 г., по гр.д.№ 3697/2008 г. на ІV г.о.; по втория и четвъртия – решение на ВКС по чл.290 и сл. ГПК № 201 от 11.12.2014 г., по т.д.№ 659/2014 г..
Селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено едновременно с основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на втория правен въпрос, е обосновано с разрешението възприето в решения: № 324 от 16. 06. 2015 г., по т.д.№ 119/2014 г. на ОС-Велико Търново и № 7 от 27.01.2014 г., по т.д.№ 66/2013 г. на Сливенския окръжен съд, с които последни е аргументиран същия критерий за селекция и по отношение на въпрос № 3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – присъединеният кредитор – [фирма], гр.София в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност същият е изразил и несъгласие с въведените касационни основания.
Ответникът по касационната жалба – кредиторът „БАНКА Д.” ЕАД, гр.София, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, в срока по чл.287, ал.1 ГПК също е възразил по допускане на касационното обжалване и е оспорил основателността на твърдяните от касатора пороци на обжалваното решение.
Присъединеният кредитор [фирма], [населено място], в качеството си на ответник по касационната жалба, не е заявил становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК ВКС е поддържал, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е налице, когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши, или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, респ. когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, или не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя.
В случая, за да постанови обжалваното решение в пределите на въззивното производство, очертани с чл.269 ГПК, въззивният съд въз основа на неоспореното заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза е приел за начална дата на неплатежоспособността на ответното търговско дружество датата 31.12.2012 г., от която е налице установена трайна неспособност на длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения, произтичащи от търговски сделки към всички свои кредитори и в показателите за неговото финансово икономическо състояние за изследвания период 2010 -2014 г. е настъпило трайно влошаване. Позовавайки се на неплатежоспособността, като обективно и трайно състояние на длъжника, решаващият съд е възприел за неоснователно възражението на ответника, че извършеното след така определената начална дата плащане на изискуеми парични дългове към конкретни кредитори е достатъчно да обоснове правен извод за настъпило спиране в плащанията в един значително по – късен момент. Съображения та са, че доколкото началната датата на неплатежоспособност се свързва с проявление на трайната обективната невъзможност търговецът – длъжник да обслужва изискуемите си парични задължения към всички свои кредитори, а не с момента, в който е преустановил плащанията към отделен кредитор, то инцидентно и избирателно извършените парични престации към конкретни кредитори са ирелевантни.
Затова и при обосноваване определения начален момент на неплатежоспособност на ответното търговско дружество въззивната инстанция е съобразила и подробно обсъдила констатациите на в.л. по изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, според която коефициентът за обща ликвидност през цели изследван период е бил под единица. Коефициентът за незабавна и бърза ликвидност, при препоръчителна стойност 0.95 е в граници от 0. 28 до 0.66, а коефициентът за абсолютна ликвидност през всичките изследвани години – под препоръчителната стойност от 0.4 и 0.5, като едновременно с това коефициентът за финансова автономност за последните две години е под препоръчителната стойност от 0.33, а коефициентът на задлъжнялост бележи трайна тенденция към увеличение, достигайки до 8 и то без в посочените коефициенти да включени задълженията към молителите по делото – [фирма] и [фирма] в пълните им размери, предвид обявената предсрочна изискуемост на същите. Именно въз основа на тези коефициенти и настъпилото преустановяване основната дейност на дружеството – ответник през 2013 г. решаващият състав на Великотърновския апелативен съд е формирал краен правен извод, че трайното и необратимо влошаване на общите показатели е най- рано към края на 2012 г. – 31.12., към която дата ЮЛ- търговец е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, обективирано и в отрицателния му годишен финансов резултат по ГФО.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен за делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, но при разрешаването му въззивният съд е съобразил изцяло задължителната съдебна практика, изразена в цитираните с касационната жалба решения.
Видно от съобразителната част на обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд нито е посочил, че дейността на въззивната инстанция не е на съд по съществото на спора, нито фактически се е отклонил от тези си правомощия, подробно разяснени и с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същият е извършил обстоен анализ на всички ангажирани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е кои са приетите въз основа на тях за установени факти и е отговорил е на въведените от страните доводи. Що се касае до правилността на извършената от Великотърновския апелативен съд преценка на доказателствения материал по делото и обосноваността на изградените фактически и правни изводи, то те не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, поради което направените в тази вр. оплаквания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не могат да бъдат обсъждани.
Съгласно задължителни постановки в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, а не и за правилността на обжалваното решение – за възприемане на фактическата обстановка, или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК е и вторият поставен от касатора въпрос на материалното право, който свързан с начина на определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника е обусловил крайния правен резултат по делото.
Неоснователно е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Формираната по същия задължителна практика на ВКС е последователна и е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране обслужването на паричните му задължения към всички кредитори, а не въз основа на конкретно извършено или неизвършено плащане на задължението към определен кредитор. Именно с тази задължителна практика, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 202 от 10.01.2014 г., по т.д.№ 1453/2013 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 983/2011 г. на І т.о. и мн. др. Великотърновският апелативен съд се е съобразил, като изхождайки от конкретните данни по делото за установеното въз основа на коефициентите за обща, бърз и абсолютна ликвидност, финансово икономическо състояние на длъжника е приел датата 31.12.2012 г. за начална датата на неплатежоспособността му. Неоснователно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с цитираното с касационната жалба решение на състав на първо търговско отделение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Освен, че със същото е даден отговор на въпроси, които не са били предмет на разглеждане от въззивния съд по делото – дали състоянието на свръхзадълженост се съдържа в състоянието на неплатежоспособност и дали е възможно откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, то следва да се посочи, че различното разрешаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособност в случая произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. В този см., за да липсва отклонение от задължителната съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос е необходимо и достатъчно решаващият съд да се е произнесъл по критериите за определяне икономическото състояние на длъжника и въз основа на тях да е извършил и преценка за неплатежоспособността му, а крайните изводи за съществуването или не на това обективно състояние всякога са в зависимост от данните по конкретното дело. Правилността на тяхната преценка, която всъщност касаторът оспорва, не е предмет на производството по чл.288 ГПК, тъй като по волята на законодателя критериите за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК не са тъждествени с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
При наличие на задължителна съдебна практика по конкретен правен въпрос селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо. Поради това и възприетото разрешение в цитираните с касационната жалба решения на отделни съдилища в страната не следва да бъде обсъждано.
Останалите поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, макар и важни, нямат обуславящо значение за крайния изход на делото, тъй като не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и не са годи да обосноват общата главна предпоставка за достъп до касация. Отсъствието и само по себе си, според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да се отрече достъпа до касация без съставът на касационната инстанция да е задължен да разгледа поддържаните селективни основания.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответника [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, съобразно процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК и чл.9, т.3 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС. Ответникът [фирма], [населено място] не е претендирал деловодни разноски, поради което не се присъждат такива.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 228 от 07.08.2015 г., по в.т.д.№ 183/2015 г..
ОСЪЖДА „П.-АЛ”Е., гр. Велико Т. да заплати на [фирма], [населено място] сумата от по 500 лв./ петстотин лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: