1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С., 14.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 578/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. А. П. от [населено място], срещу определение № 1 192 от 04.05.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 156/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане като просрочена молбата на жалбоподателя за отмяна на разпореждането за издаване и обезсилване на издадения по гр. д. № 815/2001 г. по описа на РС [населено място] изпълнителен лист и се оставя без уважение искането за спиране изпълнението по изп. дело № 424/2008 г. на ЧСИ В. А..
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, с искане да се отмени обжалваното определение, ведно с произтичащите от това правни последици, като делото се върне на въззивния съд, който да разгледа по същество подадената жалба по чл. 244 от ГПК (отм.). Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частна жалба – В. ”А.” [населено място] е депозирал отговор в законоустанановения срк. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи и за неоснователността на подадената частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 2 096/2010 г. пред Карловски районен съд е образувано по молба от Б. А. П. от [населено място], с искане да се обезсили издадения срещу нея изпълнителен лист от 12.12.2001 г. по гр. д. № 815/2001 г. на КРС. С определение от 28.12.2010 г. г. съдът е оставил без разглеждане молбата, по съображения, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок, предвиден в приложимия за случая чл. 244 ГПК (отм.).
Определението е правилно.
Видно от съдържанието на подадената пред КРС молба и данните по делото, правилно въззивният съд е квалифицирал същата като молба по чл. 244, ал. 1 ГПК (отм.).
Съгласно чл. 244, ал. 1 от ГПК (отм.), която намира приложение по силата на §2, ал. 9 ПЗР на ГПК, определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника – от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. От приложените справки се установява, че изпълнителният лист е издаден по гр. д. № 815/2001 г. на КРС и въз основа него е било образувано първоначално изпълнително дело пред ДСИ № 3 038/2002 г., като молителката и нейния съпруг – в качеството му на трето лице помагач, са получили покана за доброволно изпълнение още на 06.03.2002 г., видно от подписа и на представената призовка. Молбата за обезсилване на издадения изпълнителен лист е постъпила в регистратурата на Районен съд [населено място] на 20.12.2010 г. (вх. № 14 756). От тези данни безспорно се установява, че молбата на П. е подадена извън законоустановения 7 –дневен преклузивен срок, с оглед на което същата е просрочена и правилно е оставена без разглеждане, като процесуална недопустима.
Мотивиран от горното, състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 192 от 04.05.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 156/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: