3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 15.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 554 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение от 16.09.2014 год. по гр.д.№ 17445/13 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на акционерното дружество срещу решението от 07.10.2013 год. по гр.д.№ 31907/2012 год. на Софийски районен съд 76-ти с-в с което на основание чл.233 ал.1 ЗЗД дружеството е била осъдено да предаде на Е. В. Г. държането на недвижими имоти, представляващи Ателие № D-204-І и Ателие № D-204-ІІ, находящи се в сградата на хотелски комплекс “Флоримонт Казино и Спа” [населено място], [улица], ведно с находящите се в ателиетата движими вещи. Въззивният съд е приел жалбата на наемателя [фирма] за основателна, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.
Твърдението по исковата молба на Е. Г. е, че по силата на сключен на 01.12.20108 год. отдал под наем на ответното дружество собствените си 2 бр. ателиета с цел отдаването им под наем (пренаемане) от трети лица, срещу процент от наемната цена. След изтичането срока на договора, наемателят продължил да държи помещенията, ведно с намиращите се в тях вещи (обзавеждане), препятствайки достъпа на собственика-наемодател до тях. Поради това искането за връщането им е предявено по съдебен ред.
Последователно подържаната теза на ответното дружество е, че сключването на договор за наем, не е доказано че държи спорните имоти и вещите в тях.
Безспорно е, а и от представените нот.акт и предварителен договор е видно, че Г. е придобил ателиетата от [фирма], като е било уговорено с предварителния договор и сключването на Договор за поддръжка и управление на ателиетата от акционерното дружество, както и възможност за сключване на договор за наем. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен. Позовал се е на влязло в сила съдебно решение, постановено по спор между същите страни за заплащане на наемна цена за същите имоти за период, съвпадащ със сочения в исковата молба. По отношение доказване държането на имота се е позовал на чл.176 ал.3 вр.чл.177 ГПК, доколкото ответното дружество е препятствало събирането на доказателство относно това обстоятелство. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Софийският градски съд също е приел, че спорът за наличието на наемно правоотношение за периода, предхождащ искането на Г. за предаване на имота е преклудирано. Нито една от страните не е ангажирала доказателства във въззивното производство.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма], чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Посочени са три въпроса от които само първият е в относително съответствие със селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСТГК на ВКС. Вторият въпрос съставлява твърдение за недопустимо позоваване от страна на СГС на мотивите на друг съдебен акт. Както бе посочено по-горе, позоваването всъщност е на чл.298 ГПК. Третия въпрос съставлява оспорване стила на мотивите на районния съдия.
Ответникът по касация не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК (позоваването на т.2 е неправилно) не е налице, произтича от следното:
За първият от посочените въпрос, за който се твърди противоречие с Решение № 221 от 18.01.2013 год. по т.д.№ 12702011 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е: “При искови претенции за връщане на реални вещи (по чл.233 ЗЗД) допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл.176 вр.чл.177 ГПК т.е. да се считат установени фактите за които представляващия не се е явил и съдът да основе решението си на тази възможност предоставена от закона, като осъди същия да върне реална вещ, без да разгледа изцяло доказателствения материал поотделно и в неговата съвкупност?”.
Твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика не е налице. Правният въпрос по който е допуснал произнасяне съставът на ІІ т.о. с цитираното решение, е по допустимостта на въззивния акт с оглед проверка по прилагането на чл.300 ГПК. За да е налице приложното поле на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, противоречието следва да е при произнасянето по същия правен въпрос. На второ място, съдебното решение не съдържа отричане на възможността за прилагане на процесуалния способ по чл.176 ал.3 ГПК по отношение на искове за предаване държането на наети вещи – чл.233 ал.1 ЗЗД.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 16.09.2014 год. по гр.д.№ 17445/13 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.