ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 753
София, 17.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4023/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С определение№ 60 от 21.2.2014 г, постановено по гр.дело № 7081/13 г Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставил без разглеждане подадената от В. Н. В., З. И. Н. и С. Н. В. касационна жалба подадена срещу решение № 5724/25.7.13 г по въззивно гр.дело № 12994/2009 г на СГС и е прекратил производството по гр.дело № 7081/13 г по описа на ВКС, Четвърто ГО.
Определението е обжалвано от В. Н. В., З. И. Н. и С. Н. В. чрез процесуалния им представител адв.В. И. с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено.Подържа се , че тричленният състав на ВКС погрешно се е позовал на нормата на чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като в случая се касае за недопустимо съдебно решение, което независимо от цената на иска следва да бъде допуснато до касационен контрол.Поради това обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а касационната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да достигне до извода, че подадената от В. Н. В., З. И. Н. и С. Н. В. касационна жалба срещу решение № 5724/25.7.13 г по въззивно гр.дело № 12994/2009 г на СГС е недопустима, съставът на ВКС, Четвърто ГО е приел, че в случая цената на всеки един от предявените искове е под 5 000 лв, което с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК /изм.ДВ бр.100/2010 г в сила от 21.12.2010 г/ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина, че съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК /изм.ДВ бр.100/2010 г в сила от 21.12.2010 г/ на касационно обжалване подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като цената на всеки един от предявените установителни искове, определена съгласно чл.55 ал.1 б.”Б” от ГПК /отм/ възлиза на ? от данъчната оценка в размер на 13 598,30 лв т.е е 3 399,58 лв, а на установителния иск за нищожност на договора за продажба, определена съгласно чл.55 ал.1 б.г” е под сумата 3399, 58 лв..
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че при извършване на преценка за допустимост на касационното обжалване следва да се има предвид, че се твърди недопустимост на съдебното решение, а не неправилност.
Преценката за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.2 от ГПК предпоставя извършването на преценка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като ВКС разполага с правомощието да допусне до касационно обжалване само въззивно решение, което подлежи на касационен контрол.Обстоятелството какви въпроси са поставени в касационната жалба и изложението към нея за ирелевантни за обжалваемостта на постановения от въззивния съд съдебен акт.Преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК следва да се извърши въз основа на установения от законодателя критерий, а именно въз основа на цената на иска, доколкото процесуалния закон не установява други критерии за това в хипотезата на чл.280 ал.2 от ГПК, както е прието с обжалваното определение.Тази преценка ВКС е длъжен да извърши служебно и без позоваване от страна на ответника по касационната жалба.
По изложените съображения, ВКС, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 60 от 21.2.2014 г, постановено по гр.дело № 7081/13 г на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.